С настоящото заявяваме, че разпространената в медиите информация, че Национална мрежа на родителите е организатор на дискусия на тема: „Обучението по българска история – отговорност на обществото” е невярна. (Монитор, Стандарт, Блиц и др.) Предвид некоректното намесване на името на сдружението в спора изразяваме нашето становище по темата.

Национална мрежа на родителите (НМР) се противопоставя на опитите на когото и да било да налага еднолично върху учениците или обществото своето разбиране както за национално величие, така и за глобализъм и политическа коректност. НМР се противопоставя на опитите държавни институции като МОН да се използват като посредник в подобно налагане на възгледите на една обществена група над друга. НМР не участва в спора за или против правилността на учебника по Човек и общество, нито в инициативата за неговото премахване, подета от директора на Историческия музей в Добрич Костадин Костадинов и група историци. НМР отстоява правото на всеки гражданин и родител да избира своите убеждения и да ги предава на децата си, което е един от фундаментите на свободното, плуралистично общество, чиято спойка е сътрудничеството между различията, а не тяхното изличаване.

Обучението по история и българска литература по държавната образователна програма е все още силно идеологизирано. В последните години, в условията на плурализъм, то вместо да се освободи от идеологическите си функции, стана терен на борби между националисти и глобалисти; на поредния подобен конфликт сме свидетели в момента. НМР би желала да информира самоназначилите се за последна инстанция за определяне на историческата истина, че годината е 2014, а не 1984. Днес, за разлика от годините, когато това бе подходът на действащите полицаи на мисълта, една значима част от обществото изпитва здравословно отвращение от претенциите на когото и да било да определя правилен начин на мислене, одобряван от МОН чрез учебните програми. Днес, за разлика от годините, когато върху информацията беше възможно да има, и имаше, ефективен контрол и цензура, всеки ученик с достъп до Интернет се превръща в заплаха за националната сигурност, ако тя бъде разбирана като идеологически консенсус за „славното ни историческо минало.” Опитите от историята да се състави нещо като национална религия обаче дават лоши резултати – голяма част от учениците имат подчертано негативно отношение към историята именно заради анахроничното ѝ преподаване като катехизис. Преподаването на отговорите на контролиран брой въпроси е генерален проблем на българското образование, но най-проблематичен е този подход в обучението по история и литература.

Решението на проблемите в българското образование няма да дойде от поредната „правилна” идеологическа линия и реформа, спуснати централно отгоре или наложени от някои граждански групи, които успеят да надделеят над останалите, а от посрещането на отдавна назрялата нужда от освобождаване на образователната инициатива с цел възстановяване на отговорността на всички нива в образованието. Възстановяването на отговорността налага въвеждане на плурализъм в сферата на образованието, което съгласно отдавна установените международни и национални конституционни стандарти спада към фундаменталните човешки права и свободи.