Новият проект за Закон за училищното и предучилищното образование бе представен от вносителите си като носител на редица промени. Една от тях е свалянето на възрастовата граница за избиране на самостоятелна форма на обучение. Такава форма съществува в настоящия Закон за народната просвета, но . може да бъде избрана само след 16 годишна възраст. Нека видим текстовете, които регламентират упражняването на тази форма в новия ПЗПУО.

 

Кой може да практикува самостоятелната форма?

 

В чл. 110 (1) се казва, че самостоятелната форма може да се избере, наред с други причини, и „по желание на родителите”. Но дали наистина изборът на самостоятелна форма ще е свободен или контролиран? В  интервю пред Offnews вносителката на закона Милена Дамянова твърди, че “за да съществува самостоятелната форма, тя ще трябва да бъде одобрена от комисия, за да се прецени дали родителите имат необходимото образование и дали са създали необходимите условия. Защото ако в едно семейство няма например компютър, за какво образование изобщо ще можем да говорим?”  Ваня Кастрева от образователното министерство пък твърди, че “трябва да има строго регламентирани инструменти, които да гарантират обхвата на всички деца и качеството на образованието, което те ще придобият, както и инструментариума, с който това ще бъде мерено.” Интересно ако тези инструменти и критерии бъдат приложени към конвенционалното училищно образование колко училища биха се класифицирали като “одобрени” да предлагат образователни услуги, още  повече като се имат предвид изключително ниските им образователни резултати (измервани по традиционния за МОН начин?) По отношение на семействата, избрали самостоятелната форма, подобен контрол отваря вратата за произвол и субективна преценка от страна на неясно коя инстанция (не е налична дефиниция пред коя инстанция трябва семейството да докаже пригодността, за която се говори в тези интервюта). Отделен е въпросът, че правото на образование, както и всяко друго човешко право, не може да бъде практикувано условно, на база на някаква одобрявана от властите квалификация за практикуването му.  Не трябва да се забравя, че грижата за децата, за която говори г-жа Кастрева в цитираното интервю, както и преценката за качеството на образованието, което те получават, e отговорност на техните родители, а не на институциите. Институциите имат отговорност за децата, останали без родителска грижа.

 

Може ли ученик в самостоятелна форма да изучава учебно съдържание по свой/на родителите си избор и по начин, различен от училищния?

 

Не, защото чл. 65 (за предучилищната) и чл. 110(4) (за училищната самостоятелна форма) регулират какво и кога трябва да се учи в самостоятелната форма чрез ДОС за учебното съдържание. Чл. 78 (1) регулира и еднаквия брой и вид учебни часове за всички, а изключенията от тази регулация, изброени в ал. (2) не съдържат самостоятелната форма. Чл. 114 (1) определя, че организацията на обучението на всички учебни форми, включително самостоятелната, се урежда според държавния стандарт за организацията на дейностите в училищното образование. Следователно какво, кога, колко и как ще се учи в самостоятелната форма е обект на регулация чрез най-малко четири ДОС (за учебното съдържание в общообразователната подготовка, за учебния план, за оценяването на резултатите от обучението и за организацията на дейностите). Въпреки, че са наречени „стандарти“, чл. 22 (1) ясно казва, че това са „задължителни изисквания за резултатите в системата … както и за условията и процесите за тяхното постигане.“, а ал. (3) до (8) определят, че ДОС се приемат с наредба на министъра на образованието и науката. Следователно избралите самостоятелна форма на обучение ще трябва – за всички аспекти на обучението – да следват задължителни изисквания, произтичащи от актове на изпълнителната власт.

 

Ще може ли ученикът в самостоятелна форма, въз основа на това, че е записан в системата, да ползва наред с другите ученици базата на училищата и безплатни учебници?

 

Не; според чл. 208 (2), родителите, записали децата си в самостоятелна форма, трябва за своя сметка да осигурят на децата „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала”. (т.е. според този член те няма да ползват базата на училищата и безплатни учебници.) С други думи децата, записани в самостоятелна форма, губят субсидията за образование, която се полага на всяко дете. Налице е принципът „парите следват училището”, а не принципът „парите следват детето.”

 

Как се взимат изпити при самостоятелната форма?

 

В чл. 96(3) и 164(4,7) законът обнадеждаващо създава възможност за взимане желаните изпити независимо от възрастта – т.е. самостоятелната форма би се изпълнила със смисъл, тъй като ученикът не е задължен да следва предварително зададения график. Продължавайки да четем обаче откриваме чл. 171, в който се казва, че ако ученикът, записан в самостоятелна форма три пъти последователно не се яви на изпити, директорът на училището го отписва от училището и уведомява социалните служби. Напълно неясно е: на какви изпити се очаква ученикът да се яви – на годишни, на срочни, или някакви други? Кой определя на какви изпити трябва да се яви ученикът, при положение, че това би трябвало да е избор на ученика, за който няма санкции според 164(4,7), а в чл. 96 (3) се заявява, че той не е необходимо да следва разпределението по учебни години и класове?

 

Може ли да се кандидатства в университет с валидирани знания?

 

Това остава под въпрос поради наличието на чл. 164 (1), където изчерпателно е изброено за какво служи валидирането на знания – там кандидатстването в университет не присъства.

 

Могат ли български ученици, които не са записани в българско училище, да участват в конкурси и състезания, организирани от държавата?

 

Това е въпрос, който касае за децата, записани в чуждестранни дистанционни програми за обучение. Тяхното допускане до системата е силно под въпрос поради чл. 171(1), в който дефиницията за ученик е дете, записано в училище. Не трябва да забравяме, че именно доводът, че Божидар Маринов от Смолян не е „ученик”, бе причина да му бъде отказан достъп до участие в следващ кръг на олимпиада по информатика, въпреки че бе спечелил 10 грамоти от регионални състезания по математика и информатика и става първи в национално състезание във Велико Търново.

 

 

Вярно е, че новият проектозакон съдържа редица текстове в положителна посока, и то не само по отношение на самостоятелната форма (ще предложим нашия анализ за тях в друг документ). Прекалено е рано обаче да им се радваме, защото те по една или друга причина или не са достатъчно недвусмислено формулирани, или се обезсилват от други тестове в закона – до степен да бъдат неприложими. Като граждани и родители, активни в областта на образованието, ролята ни е да поставим под въпрос тези текстове, да търсим диалог и дискусия за тях и да продължаваме да настояваме за реална, същностна реформа.