НМР обединява родители, които приемат отговорността за децата си като лична кауза. Тази кауза изисква да отстояваме неприкосновеността на семейния живот (гарантирана от чл. 32 от Конституцията) и свободата на родителите да възпитават и образоват децата си според своите убеждения (гарантирана от EХПЧ и ЕКПЧ и чл. 47 от Конституцията), като се възползваме от правото си на сдружаване за постигане на целите си (гарантирано от чл 44 на Конституцията). Тези свободи са традиционно застрашени и отнемани от ревностни утописти, които са убедени, че могат по-добре от всеки родител да гарантират не просто безопасността, но щастието, образованието и въобще развитието на всички деца, като прехвърлят отговорността за тях на един публичен агент – държавата.

 

Родителите от НМР споделят убеждението, че никой не притежава авторско право върху правилния начин за отглеждане на деца, защото животът е прекалено разнообразен, а хората – твърде различни. Нещо повече, не е оправдано с никакви реални или предполагаеми ползи една обществена група да налага върху всички други прекрасните си намерения, особено когато инструмент на това са произволни служители в държавния апарат, нарекли сами себе си експерти. Отговорност на всеки е да търси и дефинира за себе си и своето семейство най-добрия начин да отгледа своите деца. Пътят към сърцето на детето си е открил единствено този, който го е открил сам, преодолявайки лично своите препятствия по него – в живота има неща, които не може да се заместят с предписания и готови съвети. Здрави, щастливи и екипирани със сила за живот са тези деца, които са преживели именно такава среща със своите родители или друг важен за тях възрастен.

 

За НМР каузата на свободата е и кауза на плурализма. Ние не пропагандираме какъвто и да е избран от нас начин на възпитание или образование. Ние смятаме, че наличието на различия, колкото и понякога непримирими да изглеждат, е от решаващо значение за здравословния обществен живот. В едно свободно и мирно общество никой няма правото в името на един идеален свят да налага своите предпочитания и вярвания чрез насилие – нито явно, нито пък неявно, като изнудва зависимите от него или като облича насилието в благоприличие чрез буквата на закона. В едно свободно и мирно общество убедените в избрания от тях път имат само един начин да печелят привърженици – а именно чрез примера на личния си живот и словото.