Германия

nmr-admin 31.03.2012Германия2012-03-31T15:16:54+03:00


Адвокат Инго Алберти, подкрепил успешно редица вносители на петици, се аргументира за закриването на Бюрата в Петиция за премахването на бюрата за младежта, внесена в Комисията по петициите на ЕП, като посочва, че върху тях не се упражнява правен и специализиран контрол. Това означава, че Службата за младежта контролира сама себе си и над нея не съществуват никакви регулиращи инстанции. Когато родители посещават собствените си деца в приемните семейства или институциите, им е забранено да говорят с тях на родния си език .

———————-

Германската политика в областта на закрилата на детето дава почти неограничени права за намеса в семействата.

“Това не е въпрос за обсъждане. Ние имаме стандарти. Ние имаме форми за оценка на потенциалните заплахи за детето. Това са стандарти, по които да се определи дали детето е в опасност. Въз основа на попълнен формуляр, всеки може да прецени степента на заплаха за едно дете”, казва Инге Buettner в отговор на изненадващ въпрос колко от неговите подчинени, имат свои собствени деца.

Случай 1: Животът на малко русо момиче на име Талeа е кратък и тъжен. Нейните родители се разделили, когато Талеа е на три години. Когато тя е била на четири, майка й, започва да злоупотребява с алкохол и детето е било настанено в приемно семейство. Една година след това, Талеа е била убита от приемните си родители, които са били избрани да закрилят детето от биологичните й родители. Няколко месеца преди смъртта, учителите от детската градина на Талеа многократно съобщавали, че детето идва в синини и рани, че от момичето, са били откъснати цели кичури коса, че няколко пъти е била ухапана от кучето на приемните си родители. От службата за защита на децата обаче, не намерили време да проверят сигналите.

На 18 март 2008 г., когато вече е било твърде късно за реакция, някой от членовете на семейството /вероятно приемната майката/ я хвърля в ледена вана и я удушава. За да почетат паметта на Талеа се събрали хиляди жители със запалени червени свещи.

Относно съдбата на приемното семейство и по-точно майката, която е обвинена в убийство, все още съдът не се е произнесъл и това предизвика недоволство сред обществото в Германия.

Този случай е красноречив, по отношение на правосъдието за деца. Същия този съд е постановил решението да се вземе Талеа от биологичната й майка и да се даде в приемно семейство, където момичето посреща смъртта си. Длъжностните лица обаче не носят никаква вина по случая и те могат да продължат да вземат решения за изземване на децата от родителите им и даването в избрани, обучени, тествани и надеждни семейства, който гарантира „най-добрия интерес на детето“.

„Смъртта на петгодишната Талеа не е изненадваща“, казва Пол Блудо – един от лидерите на местната обществена организация, обединяваща родители, пострадали от действията на услугите за закрила на детето.”След приемането на последните промени в законодателството, само в провинция Северен Рейн-Вестфалия, броят на иззетите деца от семействата им е нараснал с 60%. Служители от службата за закрила на децата в семейството просто са длъжни да изведат детето от неговото семейство. Те правят това, напълно законно без съдебна заповед.“

В последно време, службите за закрила на децата реагират прекалено бързо и без колебание. „Това поведение е каубойско, първо, аз ще те убия и после ще разберем, дали представляваш заплаха за мен“казва Пол Блудо.Броят на отнетите деца е толкова голям, че във Вупертал, служителите вече не могат да намерят семейства за временно настаняване на отнети деца. Най-висок процент на отнети деца в Германия има в Северен Рейн-Вестфалия.Само през миналата година, в градът от биологичните им семейства са изведени 600 деца, а само преди няколко години те са били около 30-40 деца на година.

Случай 2: Кевин е двегодишно момче, чието име се превърна в символ на небрежността в службите на Германия за закрила на децата. През 2005-годишният Кевин бе настанен в приют в град Бремен, със счупени крака и множество натъртвания, след като е бил пребит от своят приемен баща . Кевин прекарва няколко месеца в приют,след това – въпреки силната съпротива от управата на приюта Кевин се завръща в същото това приемно семейство, с формално запазване на попечителството над детето от страна на държавата. Въпреки че момчето е под закрилата на държавата, служителите проверяват семейството изключително рядко. При последното посещение от закрила на децата посетиха Кевин през октомври на 2006 г., когато детето е вече отдавна мъртво. Трупът му с двадесет счупени кости лежат във фризера на приемния му баща.

Но за ужас на жителите на Германия, смъртта на Кевин не е единичен случай. На 20 ноември 2007 г. служители за защита на децата от Шверин (столицата на Мекленбург-Предна Померания) решават да посетят къщата на приемните родители на Леа Софи, за които имало предупредителни сигнали от съседи и познати. Момичето спира да ходи на детска градина,не се появява на навън. Когато служителите отишли в апартамента, те намерили, едно умиращо дете.

В петте си години в това приемно семейство, Лея-Софи е като затворник в лагер на смъртта, и тежи 7, 2 кг /при норма от 15 до 20 кг. За възрастта си/. Както се оказа, родителите спират да я хранят, и в рамките на няколко месеца детето е оставено бавно да умре. Лея-Софи е изпратена в болница, където умира в същия ден. По време на ареста, родителите помолили съседите си да се грижат за котките им – домашни любимци, които били свикнали да се хранят редовно.

Как е започнало всичко. Изискванията на обществеността в името на добре поставени НПО, които се борят да правата на децата, настояват за засилване на държавния контрол над семействата са постигнали целта. Никога преди в историята на Германия не е било толкова лесно да се изземе дете от родителите му. Днес е достатъчно да се обадиш на официалните служби за закрила на детето, и ще последва посещение в семейството, което трябва да приключи със заключението, дали благосъстоянието на семейството на детето е или не е подходящо за детето. В тази интерпретация на опасност, по преценка на длъжностно лице – като в протоколите до момента, като опасност са посочени мръсните дрехи на детето, или от малък апартамент и липса на детска стая.

Ако становището на служителя е негативно за детето, служителят трябва да се обади в полицията – полицията е длъжна да вземе детето от родителите му и да го предаде на определени длъжностни лица. След това родителите могат да започнат дълга съдебна битка с държавата за правото да се върне детето или дори само да го види.

99% от родителите не могат да виждат децата си докато трае съдебната битка, дори ако те могат да докажат, че изземването е било грешка – казва Уве Уопт -експерт. В Германия е развита и услугата за изземване на децата още в родилните отделения на болниците и то не само ако майката е наркоманка или алкохоличка, но дори ако служителя счита, че тя не е готова да стане майка, защото “няма достатъчно знания за майчинството. ”

Въпреки че Европейския съд, напомни на германските власти, че детето трябва да има правото да се върне в биологичното си семейство, когато пожелае, германската служба за защита на децата отговаря , че след връщането на детето в семейството му “в бъдеще то може отново да бъде в опасност“.

Правота на децата да се върнат при родителите си е грубо погазено от германските власти. Председателя на Конференцията на неправителствените организации в Съвета на Европа, Annelise Eshger, заявява”Германия открито игнорира решението на европейската съдебна власт, отнасящо се до правата на децата да се върнат при техните родители. Германската служба за закрила на децата системно нарушава европейското право. Това е нарушение на човешките права и в тази област, аз не виждам никакъв напредък, а по-скоро пречка“.

Просто,като да отнемеш дете…

 Изискванията на обществото  да се засили държавния контрол върху семействата,постигнаха своите цели.Никога по-рано,в цялата история на ФРГ ,не е било толкова лесно да отнемеш дете от родителите му.Днес е достатъчно чиновник от службата за защита на децата,дори и за първи път посещаващ семейството на децата,да даде заключение,че благосъстоянието на детето,намиращо се в семейството,е подложено на опасност.При това,тълкуването на „опасност” е оставено на усмотрението на социалния работник – в резултат, под „опасност” може да се разбира изцапаната дрешка на детето или неголямата квадратура на жилището на родителите.

Ако мнението на чиновника съвпада с това на партньора му,то сътрудниците на службите викат полиция – и полицаите са длъжни да вземат детето от семейството и да го настанят в указан от сътрудниците приют или приемно семейство. След това родителите вече може да започнат много месечна съдебна битка с държавата за правото да върнат детето в семейството или дори само,за да го видят!

„ Да загубиш детето е сто пъти по-лесно,отколкото да си го върнеш. Ако се отнема малко дете,то в 99% от случаите родителите никога повече няма да го видят,дори и ако успеят да докажат,че изземването е било погрешно” – разказва за „Експерт” Уве Йопт – „ А нали службата може да отнема,и отнема деца даже в родилните отделения на болниците – и не само в случаите,когато майките страдат от алкохолизъм или наркомания,а дори и тогава,когато чиновника сметне,че жената не е готова да стане майка заради „липса на знания за майчинството”. И нататък ние имаме работа с фактически необратимо изземване – въпреки, че решенията на Европейския съд са задължителни за изпълнение от немските власти,ясно да казват,че иззетото дете има пожизнено право да бъде върнато в семейството.Но немската служба за Закрила на детето изхожда от позицията,че след връщането на детето в семейството, отново „в бъдеще,ще го грози опасност”.

Проблемът с връщането на децата в семейството  е толкова остър и значим,че с него лично се занимава президентът на конференцията на неправителствените организации  при Съвета на Европа – Анелизе Ешгер. „ Германия открито игнорира решенията на европейските съдебни власти относно връщането на децата в семейството им. Немската служба по въпросите за защита на децата методично нарушава европейското законодателство.Това е нарушение на правата на човека,и в дадената сфера не наблюдавам никакъв прогрес – по-скоро,един регрес” – е хладният  коментар на Г-жа Ешгер пред кореспондента на „Експерт”.

                                      ПРЕЗУМПЦИЯТА ЗА ВИНОВНОСТ

Журналистката от уважаваният вестник „ Франкфурт Алемане Цайтунг” Катрин Хумел не за първа година се занимава с проблема за нарушаването правата на родителите и децата.един след друг се разкриват съвършено неправомерни  действия на Службата за защита на децата – спрямо деца в най-различна възраст.

„Когато разказвам за такива случаи на мои познати,те обикновено не ми вярват и казват: Как така,това е невъзможно!Но колкото повече се занимавам с тази проблематика,толкова повече се убеждавам,че такива случаи са страшно много.След всяка статия за изземване на дете,при мен пристигат все повече писма от семейства,преживели същата ситуация.” – казва за „Експерт Г-жа Хумел и започва да дава за пример случай след случай на човешки трагедии ,предизвикани от чиновници.

 В баварския град Ерлангер,15- годишен ученик,страдащ от терор на  съученици,Службата за защита на детето, със съдействието на полицейски сили,го отвежда в детски дом – все едно за защита от „авторитарна” майка.Половин година майката се бори,за да си върне детето и само с помощта на психолог,специализиращ  в областта на конфликтите при подрастващите, тя успява да докаже своята невинност и да си върне сина.

 В същият този град,Службата за закрила на детето,изземва 15-годишна ученичка,пожелала да  се обучава вкъщи – момичето се връща при родителите си едва след четири седмици.

В малкия град Зест,многодетно немско семейство,след раждането на седмото дете /и получаването на полагащата се по закон помощ от 500 евро/,става обект на засилено внимание от страна на Службата за закрила на детето. Заплашвайки да отнемат децата,чиновниците принуждавали родителите да закупуват нужната,според тях,битова техника,да пренареждат дома си и да сменят начина на хранене на децата.Контролът върху изпълнението на предписанията е поверен на стажантка в същата тази служба.

„Сътрудниците на социалните служби са претрупани с работа,затрупани са с бумащина. Освен това,те нямат необходимото образование – обичайно,имат четири семестъра социална педагогика.При това те са длъжни да въплъщават в себе си полицай,психолог и социален работник. Тогава не е чудно,че се вземат толкова погрешни решения.Първата,и често единствена реакция е да изземат детето – и работата е свършена.Разбира се,всичко трябва да се реши в съда,но когато става въпрос за изземване на дете,съдията обикновено подписва всичко,което му е предоставено от Службата за закрила на детето.Но отделни случаи постоянно излизат извън контрол.Проблемът се състои в това,че ако веднъж е възникнало подозрение по отношение на дадено семейство,то Службата се впива в мъртва хватка в това семейство и не я отпуска вече.Освен това,в много от случаите започва да играе роля и личната неприязън.Чиновниците искат да „накажат „ несговорчивите родители,които не са проявили към тях достатъчно почитание или са казали нещо от рода на: „ние знаем по-добре как да си възпитаваме детето”.

Пристигналата от Русия 25-годишна Анна , живее в Хесенското градче Гисен и по слухове е запозната  как изглежда повишеният интерес на Службата за закрила на детето.Седнали сме при нея в кухнята.С очарователен глас,изглеждащата като модел очарователна брюнетка с огромни очи,несъзнателно се разтреперва,когато разказва историята на своята дъщеря.

Преди година, Службата за закрила на детето поискала от Анна да се яви на профилактична беседа,след подаден сигнал от детската градина.Тогава Анна все още не знаела какво я чака. Изяснява се,че възпитателите са подали сигнал,че Анна претрупва дъщеря си със занятия,и това заплашва здравето й.”Ние интензивно се занимавахме с нейното развитие – и аз,и баба й.Дъщеричката ми ходеше на английски за деца,занимаваше се с балет,посещаваше игрова група  за рускоезични деца,както и мой приятел – пианист,я учеше да свири на пиано.Впрочем,Слава Богу,не знаеха за пианото.” – разказва Анна.

Анна си спомня,как наблюдаващият нейното дело чиновник,активно давал съвети как именно тя трябва да се занимава с развитието на детето,но самият той признал,че няма деца. „Но пък затова пък съм учил в университета за социален педагог” – добавял той с гордост.

Изглежда,че такова мнение е водещо в немските социални служби.” Това не подлежи на дискусии. Ние имаме стандарти.Ние имаме формуляри за оценка на потенциалната заплаха за детето. Това са стандарти,с помощта на които може да се оцени степента на заплаха за детето – независимо дали човек има деца или не”- удивено отговаря Инге Бютнер на въпрос на кореспондента на „Експерт” за това,колко от подчинените й имат деца.

„ Аз мисля,че основната причина за случилото се , е че съм имигрантка,като при това съм родила детето млада – само на деветнадесет години – добавя след дълга пауза Анна – невъзможно е да обясниш на чиновника,че това е било желано дете.”

Чужденците действително са особено уязвими пред Службите за Защита на детето. Само за тази година – след крайно агресивните протести на МИДА – организация на майките-полякини, чиито деца след развода остават при бащите – германци,най-накрая им било разрешено по време на позволените кратки свиждания с децата,да говорят на полски. Преди това,било е достатъчно едно „Обичам те”,казано от майката на детето на полски,за да прекъсне чиновника срещата.

Службата по делата на чужденците мотивира забраната да се говори на родния език с това,че майката може да се опита да упражни натиск над детето или да го придума за бягство,а чиновника – немец няма да разбере за това.

Няколко години борба и страшни обвинения в опит да се повторят 40-те години,като се цели поляците да замлъкнат и да не говорят на родния си език,задължили немски власти да отделят пари за преводачи на такива срещи.Но когато Анна се е намирала под наблюдението на Службите,старите правила все още са били в сила,и в случай на възникване на проблем,предстояло й е да загуби правото да общува с дъщеря си на руски.

Няколко месеца,изпитвайки на гърба си непрекъснатото внимание на немските служби, Анна и приятеля й живеели в страх да не загубят детето си. „Ние сериозно обмисляхме варианта да избягаме от Германия. Оставихме апартамент в Москва и изобщо не мислех да продължа да живея тук,ако у чиновниците се зародеше идея да ми отнемат момиченцето.” – казва Анна.

                                                 СВОБОДАТА НА ОЦЕНКА

Главната причина, за да се стигне до такава задънена ситуация,е че чиновниците имат право да дават крайно субективна оценка  на ставащото в семейството и фактически не дават отчет на никого за своите действия.

„Решенията за отнемане на дете много често почиват на факти,които нямат нищо общо с отношенията между родителите и децата. Например като основания се посочват образованието на родителите,материалното им положение,качествата на жилището – изброява Професор Уве Йопт от Университета Билефелд – Ако семейството веднъж е попаднало в полезрение на Службите за Закрила на детето,чиновниците постоянно ще го смятат за неблагонадеждно.По- нататък роля играе чисто човешкото нежелание да си признаят, че не са прави. И повярвайте ми: дори със задна дата е възможно да се изтъкнат аргументи,че над детето е надвиснала заплаха за „недостатъчно обезпечение”, особено ако става въпрос за бедно семейство.Проблем е също,че съдиите,които се занимават с подобни дела,не искат да си развалят отношенията със Службата за Защита на детето,тъй като цял живот работят с нея.Затова най-често,дори съдиите да виждат,че предоставените материали не издържат на каквато и да било критика,те приемат едно псевдокомпромисно решение,което не би обидило чиновниците.Например съдията казва: „Детето трябва да се върне на родителите,но не сега,а примерно след три месеца.”

Професор Йопт е един от най-изявените критици както на системата за оценка на риска за децата,така и на върховното право на държавата в сферата на семейните отношения.

„Вмешателството на Службите за Защита на детето е един огромен стрес – както за родителите,така и за децата.Фактически става въпрос за държавната намеса в автономията на семейството,утвърдена от немското законодателство.Последствията от една такава намеса често са просто ужасни” – казва Йопт и това съвсем не е преувеличено.В средата на 90-те години именно Йопт се е явявал като експерт по един от най- нашумелите процеси,предизвикан от немските служби за закрила на детето и завършил с чутовен скандал – т.н Вормски процес.

                                                          В ПТИЧЕ ГНЕЗДО

  Вормският процес започва през 1993 година,а фактически приключва едва през 2007 година. За тези години чиновниците от Службата за Закрила на детето успяват да съсипят съдбите на повече от тридесет  невинни хора.

 Всичко започва от това,че службите в намиращият се в средното течение на река Рейн град Вормс,обявяват разкриването на активна мрежа от родители – педофили.По думите на чиновниците,провеждащи срещите с децата и дошли до такъв извод, 27 родители,както и баби и дядовци на деца във възраст от няколко месеца до няколко години,създали нелегална организация, построена на сексуалната експлоатация на собствените деца.15 предполагаеми деца – жертви,незабавно са изведени от семействата и отведени в приюта „Врабчово гнездо”, а заподозрените родители били настанени в следствения изолатор.

Следствието и съда продължавали четири години.За това време една от заподозрените умира в следствието.Повечето обвиняеми останали без работа,разорили се заради адвокати или са били напуснати от останалите на свобода съпрузи. През 1997 година съда оправдава всички обвиняеми , като посочва пълната липса на каквито и да били данни за престъпление и закрива делото,заключавайки,че показанията на децата са били интерпретирани невярно.

Оказва се,че по време на делото,абсолютно е била игнорирана такава възможност- децата да са изпаднали под влиянието на психолози. В такива стресови ситуации,като постоянните разпити и то в отсъствието на родителите,децата лесно попадат под външно влияние. Ужасното е,че дори и самият психолог може да не забележи  как е започнал да контролира детето и да пъха свои собствени думи в устата му – пояснява Професор Йопт.

Но най-страшното започва след това.След четири години престой в приюта,шест от петнадесетте деца рязко отказват да бъдат върнати  в семействата. „Ръководителят на приюта беше съвсем неадекватен човек.През всичките тези години той настройва децата срещу родителите.Дори и след като съда доказва абсолютната невинност на родителите,той все още фанатично вярва,че децата са насилвани от родителите.Той казва така: „ Ще си отрежа ръката,ако те не са ги насилвали!” – спомня си Йопт.

По думите на свидетели,ръководителят на приюта често отвеждал децата до оградата,показвайки им външния свят и им казвал:”Там живеят вашите зли родители. Но сега аз съм с вас и ще ви защитавам.”

Според немското законодателство,Службата за Защита на децата,няма права да върне децата на родителите,ако самите деца отказват да се върнат при „злите мама и татко”.Така че,промиването на мозъци продължава дори и след издаването на оправдателната присъда.Още повече,че на оправданите родители е забранено да се опитват да установят контакт със собствените си деца, та нали децата са се изказали против това. „Най-малката от иззетите момичета – тя е била на осем месеца само,когато я отнемат от майката – ми казва,че ненавижда родителите си,разказва за най-грозното сексуално насилие,което все едно е преживяла от родителите си.Разбира се, това са истории,които са й внушени.Тя няма как да ги е преживяла,бидейки само на осем месеца в този период. Разбираемо е,че ненавижда родителите си и не иска да се върне при тях.Едва сега, 14 години след като е отделена от семейството,момичето започва  стъпка по стъпка, да възстановява контакта с майка си” – продължава Проф. Йопт.

                                                СИТУАЦИЯ БЕЗ ИЗХОД

Ръководителката на Службата за Закрила на детето във франкфуртския Зексенхаус,Инге Бютнер,размахва ръце: „ Ние винаги се оказваме виновни. Или за това,че сме прекалено активни, или затова че сме недостатъчно активни.Никой никога няма да каже,че правим всичко,както трябва.Единственото,което можем  да правим , е да продължим да  защитаваме децата толкова професионално, колкото ни позволяват нашите знания и нашите правомощия.”

Удивително,но до голяма степен чиновничката е права. Широките легални пълномощия, заблуденото обществено мнение и общонационалната убеденост , че държавата – това е вездесъщият, всемогъщ и всеблаг Господ, забиват социалните служби в такава ситуация, от която почти няма изход.

Нелогичната и неправилна система,ту проявяваща излишна жестокост, ту затваряща очи пред реални заплахи за живота на децата,става жертва на собствените си безгранични пълномощия – чиновници, работили в нея 10 години, отлично чувстват това. Трагедията е в това, че жертви на системата се оказват децата,която тя е призвана да защити.

(Превод от руски – http://expert.ru/expert/2008/50/u_nih_est_formulyary/)