От момента, в който беше публикуван проекта за Закон за детето, той се рекламира като отражение на Конвенцията за правата на детето на ООН, по която България е страна от 1991 г и има задължение да я приложи във вътрешното си законодателство. Твърди се, че в центъра са поставени правата на детето, че това е закон, който защитава правата на всички деца, за разлика от сега действащия ЗЗД, който е за децата в риск. Досега никой от критиците на законопроекта не се е противопоставил на Конвенцията, въпреки това застъпниците на проекта – МТСП, ДАЗД, и подкрепящите ги организации, в т.ч НМД, от самото начало и досега използват черен ПР по отношение на критиците на законопроекта – щом са за отхвърляне на проектозакона, значи са против КООНПД и против идеята, че децата имат права! Това били родители, които не разбират, че децата са правен субект, които мислели, че децата са тяхна собственост и искали да могат да правят каквото си искат с децата си.

 

И ТАКА, КОЙ Е ПРОТИВНИК НА ИДЕЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО И КОЙ Е ПРОТИВ КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО? 

 

За да разберем това, трябва да прочетем Конвенцията за правата на детето и да я съпоставим с проекта за Закон за детето – това е нещо, което всеки може да направи. Конвенцията гарантира на детето закрила и грижи при зачитане правата и задълженията на родителите (чл 3), гарантира правата на детето при зачитане на отговорността на родителите да осигуряват тези права и да го ръководят при упражняването им (чл 5) и признава принципа, че двамата родители носят обща и първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето и че осъществяването на прословутия най-добър интерес на детето е тяхна основна грижа (чл 18). Според проектозакона обаче, държавата е единствената, която гарантира и защитава правата на детето (чл 1). Детето има право на самостоятелен достъп до съд за защита на правата си, като малолетните деца се представляват от държавата (чл 24), а не от родителите си. Всички лични семейни взаимоотношения са предоставени на арбитража на държавата (чл. 49) в лицето на дирекция Социална подкрепа. Конвенцията недвусмислено признава, че родителите са тези, които защитават и гарантират правата на детето и тези, които го представляват при упражняването на неговите права. В Проектозакона държавата е тази, която осигурява закрила и грижа за детето, защитава и гарантира правата му и го представлява при упражняването им.

 

Следователно наистина с този проектозакон се отхвърля компетентността на родителите да отглеждат и възпитават децата си и да гарантират техните права, а на държавата се прехвърля отговорността на родителите, в противоречие с Конвенцията. 

 

Значи не родителите, а авторите на проектозакона са противници на Конвенцията за правата на детето. 

 

За да се обоснове прехвърлянето на отговорността за децата от родителите върху държавата, се преекспонират твърденията, че съвременните родители не се справят с отговорностите си, затова трябва държавата спешно да се намеси, за да защити правата на детето. Да продължим нататък с примери и да видим за кои права става дума и как държавата ще ги защитава:

 

  1. Правото на детето на защита от разделяне от родителите против волята имКонвенцията в чл 7, 8 и 9 гарантира, че разделяне на децата от родителите може да има само в особените случаи на малтретиране или изоставяне и задължително при възможност за съдебен преглед. В чл 42 от проектозакона разделянето е възможно, ако административен орган прецени, че това се налага за защита на най-добрите интереси на детето и няма възможност за съдебен преглед. Закрилата срещу разкъсване на връзките между родител и дете е подменена с гарантирана възможност за държавен орган да разкъсва тези връзки по своя преценка.
  2. Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е защитено от Конвенцията като право, което се упражнява заедно със семейството и при зачитане на правата и задълженията на родителите да осигуряват ръководство на детето в съответствие с възрастта му (чл 14). Проектозаконът не гарантира такова право за детето, а в замяна на това постановява, че децата формират възгледите си свободно, тоест възпитават се сами, с подкрепата, а не с ръководството на родителите си (чл 20). Правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е подменено с право на отхвърляне на възпитанието в семейството.
  3. Правото на свобода на изразяване на мнение – гарантирано от чл 13 на Конвенцията, при зачитане правата и задълженията на родителите да контролират с оглед най-добрия интерес на детето, информацията, до която то има достъп за упражняване на това свое право. Вместо това проектозаконът гарантира правото на държавата да информира и консултира детето за неговите права пряко и без знанието и съгласието на неговите родители (чл 21). Правото на свобода на изразяване е подменено с право на държавата на достъп до децата пряко родителите им. 
  4. Закрила срещу насилие – Конвенцията в чл 19 гарантира закрила от всички форми на физическо насилие, изрично изброени като нараняване, злоупотреба, липса на грижи, малтретиране или експлоатация, включително сексуална, от страна на родителите или други лица, на които е поверено детето, при изискването за съдебна намеса. Проектозаконът забранява форми на възпитание от страна на родителите, които накърняват достойнството на детето (чл 45). От една страна, държавата ще определя дали една форма на възпитание накърнява достойнството на детето, от друга страна, тази закрила е  само срещу родителите, а не и срещу други лица, на които може да е поверено детето, тоест държавата в лицето на своите институции за деца може да прилага методи, които накърняват достойнството. Оставена е широка врата за репресии на основа на интерпретации на термина “насилие”, който включва всички действия, които биха могли да имат (нищо че нямат) вредно въздействие върху детето, включително “други форми на отрицателно отношение”. Така правото на закрила срещу насилие е превърнато в право на държавата да обяви за насилие каквото и да е, за да може да се намеси в семейството във всеки момент.
  5. Закрила срещу дискриминация. Конвенцията зачита правата на детето, без каквато и да е дискриминация по признаци на детето ИЛИ неговите родители, като изрично гарантира закрила на детето срещу дискриминация заради граждански статус или поведение на родителите. (чл 2) Проектозаконът (чл ) не гарантира закрила срещу дискриминация на основа признаци на родителите. Като разглежда децата отделно от родителите им – на практика допуска дискриминация на децата заради белези или гражданско поведение на родителите.

 

Следователно според посочените примери, не родителите, а авторите на проектозакона са против правата на детето по Конвенцията за правата на детето.

 

Изводът от тази съпоставка е следният – държавата отхвърля компетентността на родителите да гарантират правата на детето и да го представляват при неговите правни действия. Вместо това държавата ще представлява децата и ще гарантира техните права по закон, в който отсъстват правата им на семейство, свобода на мисълта, съвестта и религията, на свобода на изразяване на мнение, и на закрила срещу насилие и дискриминация.

 

Очевидно Конвенцията за правата на детето и проектът за Закон за детето са в противоречие. Тогава защо на проектозакона се прави реклама, че той е отражение на Конвенцията и в центъра са поставени правата на децата? Според нас става дума за следното:

  • или авторите на законопроекта желаят да разрушат традиционното разбиране за семейство и родителство, като за целта трябва да предоставят всички родителски отговорности на държавата, под фалшивото прикритие на защита на правата на детето.
  • или авторите на законопроекта не познават Конвенцията за правата на детето, но понеже са убедени, че държавата може да гарантира благоденствието на всички деца по-добре от техните родители, вярват, че е по-добре всички родителски отговорности да се предоставят на държавата, като при това приемат за неизбежна, необходима и добра последица разрушаването на традиционното семейство и родителство с презумпцията, че са пречка за добруването на децата.

И при двете хипотези имаме много неприятен извод – авторите на проектозакона или съзнателно лъжат за несъответствието с Конвенцията, или са некомпетентни да видят това несъответствие. В същото време същите тези хора казват – давайте вашите предложения! в момента тече обществено обсъждане! разбрахме какво не ви харесва, дайте да видим вашите конструктивни предложения!

 

Да видим аналогична ситуация в магазина, където ни пробутват калпава стока, като съзнателно лъжат или са некомпетентни за качествата и. Добре де, казва продавачът, разбрах какво не ви харесва – какво искате от мен? Какво мога да направя за вас, например да преопаковам същия боклук и да ви го продам отново? В магазина подобен абсурд не е възможен. Просто отиваме при конкуренцията, където продавачът по-добре се справя с етичните стандарти на професията си. Парадоксално, един от авторите на проектозакона, Велина Тодорова, ни даде такъв съвет – щом не ни харесва проектозакона, да си намерим друга държава.

 

Българската държава обаче е нашият единствен магазин за закони, затова не можем и не искаме да последваме съвета на Велина Тодорова. За нея и за другите като нея имаме едно неприятно съобщение – това е нашата държава, този закон засяга нашите семейства и нашите деца. Ще трябва да сменим не държавата, а авторите на законопроекта. Искаме лицата, автори на текстовете от този проект да бъдат публично обявени и отстранени от бъдеща работа по законодателство по въпросите на семейството, родителите и децата. Искаме промените в законодателството по въпросите на семейството, родителите и децата да следват предварителна широка гражданска дискусия за необходимостта от конкретни промени и за начините на постигане на желания ефект. Искаме всеки законопроект да отговаря на изискванията на ЗНА, в това число и за правна сигурност и съгласуваност с всички други закони, в това число Конвенцията за правата на детето.

автор: Явор Ганчев