Г-н Президент,

Въпреки гражданското недоволство, липсата на обществена подкрепа, липсата на реална обосновка и липсата на необходимост от въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за децата от годината на навършване на 4 години, както и явното противоречие с редица правни норми, на 18 януари, народните представители приеха това „нововъведение” като част от готвения закон за образованието.

Изразяваме силното си притеснение и недоволство както от приемането, така и от начина на изготвяне на подобни законови промени. Образованието е сфера с особено голям обществен интерес, тя засяга най-скъпото за българите – техните деца. Затова смятаме, че правенето на закон за образованието при липса на диалог с, и чуваемост на, гражданското общество е недопустимо, а налагането на задължителност при липса на обществено съгласие е метод, който не подобава на правителство, считащо себе си за демократично.

Смятаме, че задължителният характер на предвижданата предучилищна подготовка трябва да отпадне, понеже за такава мярка няма обществена необходимост, няма обществено обсъждане и няма обществена подкрепа. При изследването на общественото мнение във връзка със задължителната предучилищна подготовка, направено от НЦИОМ още през 2009г. се вижда, че 90% от анкетираните са ПРОТИВ. След публикуването на текста на законопроекта за предучилищното и училищното образование над 40 НПО се обявиха против тези нововъведения. През последните няколко месеца в най-различни анкети в електронните медии и социалните мрежи се видя, че гласуващите против задължителния характер на предучилищната подготовка са над 80%. Подкрепилите протеста от 12 декември срещу задължителната предучилищна подготовка за 4 годишните, който беше организиран и като анкета във Фейсбук, само за 3 дни бяха над 5200 души.

1. Според Конституцията на България, чл. 53, ал.2, училищното, а не – предучилищното, обучение е задължително! Представянето на предучилищното обучение като също задължително е едно законово своеволие, основано върху свободно тълкувание на установените положения в Конституцията. Според чл. 47, (1) “Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата” – решенията за децата са приоритет на родителите, а държавата е длъжна да ги подпомага в техните решения, а не обратното. Според чл. 14 “Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото” – това задължава държавата да следва про-семейна, а не про-институционална политика.
2. Според Конвенцията за правата на детето на ООН, чл. 5 “Държавите – страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на родителите … да осигуряват по начин, съответстващ на развитието на способностите на детето, подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.” Взимането на решения от страна на държавата за отглеждането, възпитанието и/или образованието на децата вместо техните родители представлява именно незачитане на родителската отговорност при осигуряването на упражняването на правата на детето, в това число и на правото му на образование.
3. Задължителната предучилищна подготовка от годината на навършване на 4 год. възраст не присъства в нито един от основните национални стратегически документи за развитието на образованието: Националната програма за реформи 2011-2015, Концепция за ЗПУО и Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), гласувана от Народното събрание.

– Според Националната програма за реформи 2011-2015 се предвижда „Повишаване на броя на децата, включени във форми за предучилищна подготовка. Мярка с приложение в краткосрочен план (2011-2012 г.) ще бъде постепенно разширяване на обхвата в задължителна предучилищна подготовка.” (стр.79)

– В Концепцията за ЗПУО се предвижда „Задължителната предучилищна подготовка за децата, навършили 5 години”. (стр.20)

– В Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) се предвижда само една година задължителна предучилищна подготовка. (стр.13)

– Единственото място, в което ЗУП за 4 годишните се появява изведнъж, е в Оперативната програма за наука и образование: „По отношение на образователната инфраструктура за задължителната предучилищна подготовка (ЗУП) трябва да се имат пред вид организирането на предучилищни групи, ползващи базите на училищата и въвеждането на ЗУП от 4-годишна възраст (планирано за 2016 година).” Но оперативната програма не е документ, който може да въвежда радикални стратегически мерки. Тя е инструмент, с който изпълнителната власт трябва да осигури финансиране на решенията на представителната, законодателна власт. По Закона за просветата чл.34 програмата за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание се приема от парламента;

4. Нито един европейски документ не изисква въвеждане на задължителна предучилищна подготовка за децата на 3 и 4 год. Не съществува европейски документ в областта на образованието със задължителен характер – те всички имат характер на препоръки. Препоръките са насочени към предоставяне не на задължителни, а на разнообразни, привлекателни и качествени възможности за образование. Постановката за „задължителност”изцяло отсъства; ангажиментът не е насочен към родителите, а към държавата – да търси, създава и предлага форми, които да са качествени и достъпни , за да имат реална, практическа полза за различни обществени групи, които да бъдат не принудени, а привлечени към ползването на подходящите за тях от предоставяните възможности.

– В Резолюцията на Европейския парламент от 12 май 2011г. относно обучението в ранна детска възраст в ЕС, изрично е записано, че ЕП „препоръчва на държавите-членки да обмислят въвеждането на задължително посещение на детска градина за една година преди започване на училище.” – докато Резолюцията говори за препоръка и за обмисляне за въвеждане на една година задължителна предучилищна подготовка, в България вече има задължителни 2 години предучилищна подготовка, а с гласуваните промени в законопроекта за предучилищно и училищно образование задължителната предучилищна подготовка става цели 3 години!

5. Една от целите на ЕС от Барселона 2002г., отново припомнена от ЕК през 2011г. дава яснота какъв е ангажиментът на държавата към образованието и грижите в ранна детска възраст, а именно – На Европейския съвет в Барселона през 2002 г. държавите-членки се споразумяха до 2010 г. да осигурят места в целодневни официални детски заведения за най-малко 90 % от децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължително училищно образование. Оттук става ясно, че става въпрос за ангажимент на държавата да осигури тази услуга (места); прехвърлянето на този ангажимент върху родителите под формата на задължение да ползват услуга, независимо от преценката им за нейното качество, влиза в директно противоречие както с основните принципи на свободното общество, така и със законната им роля като родители да защитават най-добрия интерес на децата си.
6. Резултатите от предучилищната подготовка зависят не от нейната продължителност или начална възраст, а от подкрепящата семейна среда. Усилията в ранно обучение биха били напразни, ако не може да се разчита на качествено начално и средно образование. Проблемите на нашата нереформирана и неефективна образователна система не може да бъдат разрешени чрез принудително разширяване на нейния обхват.

– В резолюцията от 2011г. ЕП „отбелязва, че положителното въздействие на програмите за ранна намеса може да се поддържа в дългосрочен план единствено, ако са последвани от висококачествено начално и средно образование.” – което означава, че към ранно образование е редно да се пристъпи едва след успешно повишаване качеството на образование в началния и средния курс в училищното образование. Както, обаче, съобщи през 2012г. Дойче Веле, Европейската фондация за подобряване качеството на живот присъжда на България „призът” на първо място в класацията на „затъпяващите деца и младежи”, също така България е на 26-то място по образование от общо 34 страни по образование, според изследването “Индекс на настигането 2012” на Институт „Отворено общество”. Според проучванията PISA (които мерят грамотността на 15-годишните учениците по четене, математика и природни науки) пък се вижда, че българските ученици са на 30-о място сред връстниците си от още 34 държави. Тези изследвания единодушно сочат, че на първо място е необходимо да се реализира повишаване на качеството на училищното ни образование.

– От Министерството на образованието привеждат като аргумент за задължителност на ранната предучилищна подготовка международното изследване на практическите образователни резултати по грамотност PIRLS 2011, проведено от Международната асоциация за оценка на развитието в образованието (International Association for the Evaluation of Educational Achievement (IEA)). Учудващ е фактът, че от МОМН цитират един единствен аспект от изследването – посещението на детска градина, при положение, че то изследва много признаци, няколко от които включват влиянието на семейната среда, а само един – наличието на предучилищна подготовка. Това изследване на практика доказва ролята на семейната среда за по-добрите академични резултати на децата. Следователно – въздействието от евентуално ранно обучение не е сигурно, че ще е положително, но със сигурност няма да е трайно и затова със сигурност няма как да подобри образоваността на децата и младежите в България на по-късен етап. Това прави задължителният характер на тези 3 години предучилищна подготовка напълно безсмислен, а много вероятно – и криещ риск за психичното, емоционалното и физическото здраве на децата!

– Едно от съображенията срещу позоваването от страна на МОМН на избрано от тях научно изследване е правният принцип, че законодателят не може да създава всеобхватни законови норми на базата на научни изследвания. Основанията за упражняване на власт произтичат от вота на народа, а не от спорни (защото науката винаги подлежи както на алтернативен прочит, така и на развитие) научни заключения. Недопустимо е волята на пълноправните, суверенни граждани, да бъде подменяна с опита на властта да управлява и разполага с волята им „научному”, задължавайки ги позитивно с определено поведение. Това е в разрез с основните принципи на демократичното управление.

– Също така в Резолюцията на ЕП от 2011г. се отбелязва, че няма достатъчно изследвания и „все още съществува необходимост да се разбере по-добре развитието на детето по време на обучението в ранна възраст!”, което предполага, че няма как образователните експерти да гарантират, че „държавния образователен стандарт” е нещо добро за деца между 3 и 6 год., понеже не биха могли да предвидят нуждите и потребностите на индивидуално ниво при толкова малки деца и допускането на грешка в подхода би могло да доведе до сериозни проблеми в развитието на детето.

7. Редица изследвания (цитирани в приложените документи) показват, че в тази ранна възраст децата имат нужда по-скоро от индивидуална работа и лично внимание, отколкото от колективизация. В този период те имат потребност предимно от сигурност, индивидуална работа, присъствието на значим/и възрастен/ни, много обич и лично внимание . На тази възраст темпото, с което се развиват децата е строго индивидуално, не може да се поставят рамки, или да се налагат стандарти. Както известният психолог Ал.Бандура отбелязва – децата се учат чрез подражание. В този смисъл, поставянето на 3-4 годишни деца в голяма група от 25-30 връстници, с един учител, няма как да доведе до добро развитие на тези деца, нито до социализация, щом те ще имитират едно друго, а ще бъдат откъснати от естествената си среда на развитие – семейството. Затова не смятаме, че е редно да се наказват родителите, които са намерили начин и искат да осигурят на детето си по-добра среда за развитието му. Напротив, трябва да се насърчават и поощряват за отговорното родителство, което показват.
8. Задължителното образование в европейските държави е изключително преобладаващо от 6 години. Страните, в които държавното образование започва на 4 години, се броят на пръсти – Люксембург, Ирландия, Кипър и няколко кантона на Швейцария. В нито една от тези страни държавното, или одобреното от държавата образование, не е безалтернативно; там има независими частни училища със собствена политика, програми и философия; свобода на сдружаването на родителите в родителски кооперативи и също така – домашно образование. В ЕС не съществува мисленето, че държавата следва да контролира и задължава всеки един родител в упражняването му на основни човешки права – а именно отглеждането, възпитанието и изборът на образование на собствените му деца.
9. Европейските практики в обучение в ранна детска възраст са съобразени с важността на съотношението между учител/деца. Групите в детските градини в големите градове в България са по 28-30 и повече деца с един възпитател и един помощник, докато в Европа максимумът за деца под 4 год. е 1/8 или 1/10, при групи между 15 и 20 деца. Увеличението на броя на децата, посещаващи детско заведение по принуда, само ще направи това съотношение (педагог-брой деца) още по-неблагоприятно за децата.
10. Няма осигурено финансиране за въвеждане на задължителна предучилищна за 4 годишните. Няма възможност откъм материална база за осигуряване на подходящи условия за задължително обхващане на всички 4 годишни деца в предучилищна подготовка.

– Има проблем и с финансирането на задължителната предучилищна за 5 годишните, която влезе в сила в началото на тази учебна година, при условие, че са обхванати едва около 2/3 от 5 годишните деца. Дори председателят на Комисията по образование в НС – Огнян Стоичков, който принципно е привърженик на идеята за задължителна предучилищна за 4 годишните, отбелязва в редица интервюта, последно – в предаването Референдум на БНТ от 15 януари, че според доклад на финансовото министерство, няма готовност да се осигури финансиране за подобни идеи, което е „равносилно на експерименти с децата”. Също според него – не е редно да се приемат подобни промени, които ще трябва да бъдат въведени в действие от следващо правителство, при условие, че липсва осигурено финансиране.

– В големите градове и сега не достигат местата в детските градини. Твърди се, че са отпуснати 30 млн. лв. за построяване на допълнителни детски градини, но в действителност за София говорим за едва 2 нови детски градини, срещу над 13 000 деца, останали извън класациите за място в детска градина през 2012г.! Това означава, че много от предучилищните групи ще бъдат разположени в сградите на училища. Но там базата съвсем не е подходяща, деца на 3-5 години ще трябва да делят общи коридори, тоалетни, салони, столове, дворове с деца в 7-8 клас, а в някои случаи – и с ученици от 11-12 клас!

– В малките населени места проблемът е по-различен – там децата от няколко села ще трябва да се извозват с автобуси до най-близката средищна детска градина в близък град. Но никой не казва как точно ще стане финансирането на транспорта, или – как ще се осигури възможност за избор на тези родители между целодневна, полудневна, или почасова предучилищна подготовка?! Или в малките населени места децата на 3-4 години няма да имат избор, а при възможност да бъдат гледани от баба и дядо, или безработен родител, те ще бъдат задължавани от държавата да пътуват всяка сутрин и да прекарват 8 часа в детска градина, след което – да пътуват отново, за да се приберат?

Господин Президент,

С оглед на всички изложени аргументи, долуподписаните организации се обединяваме с настояване да наложите вето на закона за предучилищното и училищното образование и да отправите препоръки към народните представители да премахнат задължителния характер на предучилищната подготовка, като заменят в чл.8 от законопроекта думата „задължително” с „по преценка на родителя”.

С уважение:

(по азбучен ред)

Асоциация за домашно образование
Асоциация Монтесори – ръка за ръка
Асоциация за родителски кооперативи
Асоциация на християнските учители
Асоциация “Общество и ценности”
Българско вегетарианско общество
Българска християнска медицинска асоциация
Граждански форум за защита на детето и семейството
ГС Национален съюз „ЕДИНСТВО”
ГС „Нови хан – европейско селище”
ГИ „Справедливост”
ГИ „BGchangers”
Гражданска инициатива за родното семейство
Гражданска инициатива за семейството
Гражданска инициатива „Избор за живот”
Гражданска инициатива на родителите – Пазарджик
Гражданска инициатива на родителите – Варна
Движение за либерализация на образованието
„Детската къща”, Варна
Дискусионен клуб „Свободна България”
„Дневникът на мама”, София
Експертен клуб за икономика и политика
Занималня „Роден край”, Пловдив
„Здравето – право на всеки”, Варна
Институт за пазарна икономика
Културен център „Кабинка”
“Къщичка за вълшебства”
Менторинг клуб, България
Младежка инициатива „Ученици за промяна на образованието”
Национален форум “Моето дете”
Национална асоциация на ресурсните учители
Национална мрежа на родителите
Национално движение “Възраждане”
Новото образование
Сдружение “Плейцентър Приятели”
ПП „Зелените”
„Работилничка за чудеса”, София
Родителски комитет
Св. Синод на Българската Православна Църква
Сдружение „Алтернатива за здраве”
Сдружение „Естествено”
Сдружение “Плейцентър Приятели”
Сдружение „Равни възможности за семействата със смесени бракове”
Сдружение “Справедливост 21”
Сдружение „Училищно настоятелство ресурсен център – Пазарджик”
Сдружение „Roma destiny”, Ст.Загора
СК „Мишън” – Атанас Петров
Фондация „Бъдеще за всеки”
Фондация “Детство под дъгата”
Фондация „Мисия възстановяване”
Фондация „Мост на любов”, Ст. Загора
Фондация „Мрежа за международни нужди”
Фондация „Покров Богородичен”
Фондация „Приятели на България”
Фондация „Проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева”
Фондация “Път към човека”
Фондация „Родители за родители”
Фондация “Съвестин”
Форум за съвременно образование
Център „Естествени идеи”
CEDIF
Prison Fellowship Bulgaria

Ако и вие споделяте искането за вето и желаете да се присъедините към него, пишете ни на nmroditeli @ gmail.com