На 15.02.2013 г. Кеймбриджският окръжен съд постановява българската гражданка Меган Пейви (родена на 11.04.2012г.) да бъде отнета от законната й майка Елисавета Попова и насилствено предадена за осиновяване на неизвестни на майката лица, без право за контакт с майката, докато детето навърши пълнолетие. Във Великобритания делата по семейни въпроси, свързани с деца, се гледат при закрити врати и наказанието за родители, огласили детайли от съдебното решение, е затвор. В тази ситуация Елисавета е лишена по недопустим начин от възможността да се защити адекватно. Настоящата позиция е резултат от собствено разследване на Национална мрежа на родителите.

Въведение в случая

Елисавета е 26 годишна българка, майка на първото си бебе, която отскоро живее в чужда страна. По време на бременността си е притеснена от склонността на съпруга си към домашно насилие и порнография. Тя споделя притесненията си с акушерката, която наблюдава бременността й. Акушерката пък уведомява социалните служби в общината за възможни проблеми в това семейство. Още при едно от първите интервюта социалният работник заявява на Ели, че ще предадат детето й за осиновяване, след като се роди. Голямата “грешка” на Ели е, че се бори, като всеки нормален човек, с психологическите последствия от затруднената ситуация, в която е. Признаването на домашно насилие и еманципирането от насилника е процес, който отнема понякога години. В случая с Ели тя е показала зрялост, като е реагирала изключително бързо – само в рамките на няколко месеца се развежда с мъжа си. За социалните служби обаче раздялата не е достатъчно бърза и категорична – те отсъждат, че за в бъдеще майката представлява опасност за детето си, тъй като не е изживяла този процес в срока, в който те са си представяли, че това трябва да се случи!

Бащата на Меган, Ели и семейството на родителите на Ели в България единодушно заявяват желанието си Меган да остане с майка си или като втори вариант – с баба си и дядо си в България. Бабата на Меган, Мария Попова, магистър по право, е отгледала заедно със съпруга си три деца. Семейството й е уважавано в общността. То разполага и с официалната категорична положителна оценка на българската Агенция за социално подпомагане – Тервел. Въпреки това английският съд отсъжда, без допълнителен доказателствен материал, че тя също няма достатъчен родителски капацитет!? Според английските власти Елисавета е такава огромна заплаха за детето си, че семейството на майка й в България и българските служби за закрила на детето, известни с опита си с трудни деца от етническите малцинства, също няма да успеят да защитят интересите на Меган – позиция, меко казано несъстоятелна, предвид липсата на каквито и да са факти, които да я подкрепят. Наказанието за евентуалното бъдещо престъпление на Ели (основен принцип в правото обаче е, че всеки е невинен до доказване на противното) е осиновяване на Меган от британско семейство. Едно нечовешко изпитание за майка, чиято единствена “вина” е, че се е доверила на овластени хора, деклариращи, че са посветени на закрилата на семейството и детето.

Присъдата

Съдът пристъпва към осиновяване на дъщерята на живеещата във Великобритания българска гражданка Елисавета Попова – Меган против волята и на двамата родители, при липса, според нас, на факти, които обективират основание за извеждане на детето от семейството и лишаване от родителски права на родителите. НЕ Е НАЛИЦЕ ИЗВЪРШЕНО ВИНОВНО ДЕЯНИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МЕГАН на нито един от двамата й родители. Постановлението е на основание на две норми. Първата е британският CHILDREN ACT от 1989 г., който позволява съдът да определи попечителство не само при значимо увреждане на детето, но и при вероятност от значимо увреждане на детето в бъдеще. Втората е THE ADOPTION AND CHILDREN ACT от 2002 г., който позволява  насилственото (против волята на родителите и децата, когато мнението им може да се вземе предвид) осиновяване на деца. Тук следва да се отбележи, че Великобритания е единствената страна в ЕС, в която подобно деяние е законно. То нарушава редица правни норми, гарантиращи справедлив процес, а също и Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана от Великобритания през 1991).

Присъдата не се базира на факти, свързани с някакво извършено от Елисавета Попова престъпление или закононарушение. Тя се базира на субективното мнение на социалните работници, които го предават и на съдията, тъй като се явяват едновременно експерти и страна по делото. Те я определят като не достатъчно възпитана (не е достатъчно учтива със социалните работници, отнемащи детето й, понеже им повишава тон и говори гневно – една реакция породена от екстремността на ситуацията за една майка), не достатъчно мъдра (тук органите на властта неправомерно влизат в ролята на психолог-експерт смятайки, че е имала неподходящи сексуални връзки и не одобряват факта, че още не е намерила идеалния партньор в живота), и манипулираща майка си (възпира я да показва слабост и пролива сълзи по време на разпита, провеждан от социалните работници). И най-голямото “прегрешение” на Ели – че тя е в житейска криза, резултат от драматичната раздяла със съпруга й!

Властите признават, че отношенията на Ели с Меган, която е само на годинка, са много добри и се отразяват добре на детето. Въпреки това отсъждат, че майката не е достатъчно зряла, следователно няма достатъчен родителски капацитет, поради което В БЪДЕЩЕ ИМА ВЕРОЯТНОСТ да изложи дъщеря си Меган на риск. Ала нито рискът е доказано лошо отношение, нито ненастъпило действие може да се съди като осъществено. Със същата увереност в предсказанията си за бъдещето съдът явно приема за свършен факт, че бъдещите осиновители на Меган са напълно зрели, никога няма да преживеят криза и винаги ще се държат изключително възпитано и ще я обичат като нейни родни баща и майка – предположения, които очевидно са достатъчни за английското правораздаване, за да преразпределя децата от родителите им към други хора, които са счетени за по-подходящи от същите “експерти”, окачествили отвън родните баща, майка или разширено семейство като негодни за родителство.

Изводи

  1. Презумпцията за невинност до доказване на противното е основен принцип, гарантиращ справедлив съдебен процес. В семейното правораздаване във Великобритания, под формата на презумпцията за риск, този принцип е преобърнат на презумпция за виновност до доказване на противното. Ето защо въз основа на субективната преценка на социалните работници, които в същото време са и страна по делото, съдът смята, че майката на Меган ще извърши престъпление; тъй като ТЯ НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ДОКАЖЕ ПРОТИВНОТО (доказателството изисква предоставяне на фактически материал от бъдещето), съдът я лишава от правото да се грижи за собственото си дете!
  1. Процес, в който твърденията на една от заинтересованите страни (общината в Питърбъро и нейната социална служба) са в същото време и “експертно становище”, въз основа на което съдът мотивира решението си, не може да бъде наречен справедлив процес. Всички заявления на ответната страна са единствено регистрирани с цел това, което не съответства на презумпцията на съда, да бъде игнорирано или окачествено като лъжа, а това, което би послужило в подкрепа на твърденията на ищеца, да бъде използвано против ответника. Това напомня на правораздаването, описана твърде сполучливо от Луис Карол в “Алиса в Страната на чудесата”.
  1. В Чл.9(1) от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана и от Великобритания, се казва „Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен … в някои особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.” В случая на Елисавета НЕ Е НАЛИЦЕ НИТО МАЛТРЕТИРАНЕ, НИТО ИЗОСТАВЯНЕ НА ДЕТЕТО. Не е налице и спор за попечителство между двамата родители.
  1. Меган Пейви е български гражданин, регистриран с ЕГН по българското законодателство. Разпоредбата за осиновяване против волята на родителите представлява в същото време и нарушение българското законодателство – на правата му на български гражданин, в частност правото му на семейство – да познава родителите си и да бъде отглеждан от тях, както и правото му на самоличност.

Въз основа на сдружение “Национална мрежа на родителите” окачествява действията на британския съд като случай на покровителстван от държавата трафик на деца, прикрит под формата на закрила на детето.

Ето защо, Национална мрежа на родителите настоява:
1. За връщане на Меган Пейви на грижите на родната й майка и неин законен представител, Елисавета Попова.

2. За допускане до случая с насилственото осиновяване на Меган Пейви на Българската Агенция за закрила на детето, за да може да се извърши независимо разследване на случая и за съдействие от страна на всички държавни институции, имащи отношение към правата на българските граждани зад граница за връщане на Меган на грижите на нейната майка и нейното разширено семейство в България.

Искането се подкрепя от

CEDIF – Comité Elargi de Défense de l’Individu et des Familles

Сдружение “Нов живот”

На 19 август 2013 г. НМР изпрати своята позиция по случая на Елисавета Попова и дъщеря й Меган до осем институции в Европа и България

Националната мрежа на родителите подкрепя протестите, организирани от сдружение “Нов живот”, срещу решението на Кеймбриджския окръжен съд за пристъпване към осиновяване на Меган без да има доказателства за извършено виновно деяние на нито един от двамата й родители по отношение на детето.

НМР приканва своите членове и симпатизанти да изразят подкрепата си за връщане на Меган при майка й с присъствие на протестите, които ще се проведат в гр. София от 20 до 23 август 2013 г. включително, сутрин от 08.00 до 09.00 и вечер от 16.00 до 17.00 пред главния вход на английското посолство, ул.Московска 9, и в гр. Варна, от 17.30 ч., на площад “Независимост” – Шадраваните.

Становището е разпратено до:

Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ – ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-ЖА ЕВА ЖЕЧЕВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД

Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н КРИСТИАН ВИГЕНИН – МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ

Г-ЖА ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО

Г-Н МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

Г-Н ЖИВКО ГЕОРГИЕВ – КМЕТ НА ОБЩИНА ТЕРВЕЛ