Описание

… Основната разлика между живота в страх и живота в свобода е, че в първия случай е достатъчно просто да не правиш нищо; за свободата обаче е нужно постоянно да правиш нещо. Страхът води към състояние на ентропия; свободата нито се страхува, нито се надява; свободата действа. Това, което не вижда, тя го създава. Някои хора се страхуват, че нещата в България няма да се променят; други се надяват нещата в България да се променят. Аз бях от тези, дето се надяваха. После настъпи един момент, в който отрезвях, че надежда няма. Тогава престанах да се надявам и започнах да действам. Действието обезсилва страха…

… За да може човек да прецени критично една информация, не му е нужна друга информация. За да „претеглим“ нещо критично, ни е нужна опорна точка извън него – и в случая с информацията това е опитът. Информацията може да бъде преценена критично единствено от гледна точка на опита. Без него имаме само хвърчаща, абстрактна борба за надмощие на идеи. Ето защо преподаването – изливането в съзнанието на детето на определена информация – преди то да има опита, необходим, за да може да я прецени критично, представлява не образование, а промиване на мозъци…

… Това, заради което си струва свободата и което я прави интересна, е възможността за осъществяване на непознатия, изненадващ потенциал на човека. Истинската цел на образованието е именно откриването и разгръщането на този потенциал. Образованието е свързано с вечния въпрос за границите на човека. С всяко новородено дете пред очите ни се появява същество, което носи автентична възможност за разкриване на човешкото естество в нова, свежа, уникална светлина – както пред самото дете, така и пред цялото човечество. Всяко ново дете е възможност за нов щрих в картината на живота… Човекът е красив. Но колкото е красив, толкова е и деликатен. Ето защо за да се разкрие, е нужно фино отношение – в противен случай красотата му умира заедно с него…

… За целите на тази книга – темата за естественото учене – за мен ще бъде определящ следният критерий: жизнеутвърждаващо ли е нещо, или не? Какво съхранява и какво потиска жизнените сили на човек? Под „живот” ще разбирам не просто физическото съществуване, а непринудената, непотисната изява на енергията, инициативата, радостта, способностите (физически, емоционални, рационални), потенциала на човек. Ще търся какво е в хармония с така дефинирания живот, какво произтича естествено от него. Ще изследвам какво подкрепя живота и какво е противно на живота. Неизменна част от дефиницията за живот е движението – там, където има движение, има живот. Там, където няма живот, има стагнация и застой. Тъй че ще търся какво е това, което позволява, стимулира движението, развитието на човек, и кое е това, което го възпира?…

… На фундаменталния въпрос добро ли е детето по природа, или не, би могло да отговорим по следния начин: детето е (не е) добро, защото според тълкуванието на еди-коя си религия, според еди-коя си философия, според еди-коя си идеология, според еди-кое си изследване то се ражда с еди-какви си качества. Може обаче да отговорим и по следния начин, характеризиращ човечността и здравия разум: важно е коя от двете ни нагласи към детето ще съдейства за неговото развитие – нагласата, че то е „лошо“, или нагласата, че то е „добро“? Коя от двете нагласи ще създаде още повече престъпници и коя – още повече добри хора? Коя от двете нагласи е жизнеутвърждаваща – както за детето, така и за възрастния (защото в естествения, природния свят всичко е взаимосвързано и взаимозависимо и няма едностранни сделки)? …

… Любовта приема без да укорява и без да изисква. Това не означава, че любовта изключва здравия разум (способността да разграничаваш между желателно и нежелателно поведение, навици или нагласи). Това обаче означава, че тя не използа здравия разум като причина за укори, наказания, отхвърляне или друг вид прекъсване на човешката връзка. Любовта е върховната форма на свързаност – здравият разум й служи да намира начин да строи и поддържа мостове между хората, а в най-лошия случай – просто да не ги руши. Любовта може да казва „не“, без да казва „аз те мразя“, „ти не струваш“, „няма надежда за теб“ – тя го казва с нагласата „аз вярвам в нещо добро за теб“. Приемането, което тя предлага, не е обвързано с изисквания…

… Любовта е форма на осъзнатост за ограниченията на нашето познание – доверието, което тя гласува, отива отвъд рамките на това, което разумът може да обясни или разбере. И именно тази необяснима зона, в която имаме вяра, без да имаме знание, е магията на привличането, която винаги е дърпала човечеството напред…

… Да учиш за оценки е като да правиш любов за пари. Такова учене е образование толкова, колкото платеният секс е любов. Колкото и тъжно и грубо да звучи, нашето образование учи децата да проституират с интелекта си. То ги меркантилизира – принуждава ги да продават първичната си, неподправена любов към знанието, любопитството към живота, срещу придобиване на сигурност и социален статус чрез одобрението (оценките) на хората с власт. То ги учи, че в нашето общество любовта няма смисъл…

… Когато изискваме от децата систематично да отлагат любовта и интересите си заради чужди планове и графици, ние ги учим да отлагат живота си. Напълно злоупотребявайки с идеята за това колко добродетелно е „отлагането на удовлетворението”, ние им отнемаме изцяло правото на удовлетворение. Ние ги залъгваме да продават настоящето си в името на нашите обещания за светло бъдеще. Учим ги, че да си добро дете означава да вярваш на такива обещания и да се жертваш за тях. Да жертваш чувствата, интересите, любовта, силата си – да ги жертваш, без да им се отдадеш, без да ги изпиташ, без да ги изследваш и развиеш, да жертваш това, от което се състои твоето аз, в името на едно обещавано от някого бъдеще. Учим ги, че да си добър означава да си глупак…