“Естествено учене” – Гаяне Минасян

15.00 лв.

Категория:

Описание

… Основната разлика между живота в страх и живота в свобода е, че в първия случай е достатъчно просто да не правиш нищо; за свободата обаче е нужно постоянно да правиш нещо. Страхът води към състояние на ентропия; свободата нито се страхува, нито се надява; свободата действа. Това, което не вижда, тя го създава. Някои хора се страхуват, че нещата в България няма да се променят; други се надяват нещата в България да се променят. Аз бях от тези, дето се надяваха. После настъпи един момент, в който отрезвях, че надежда няма. Тогава престанах да се надявам и започнах да действам. Действието обезсилва страха…

… За да може човек да прецени критично една информация, не му е нужна друга информация. За да „претеглим“ нещо критично, ни е нужна опорна точка извън него – и в случая с информацията това е опитът. Информацията може да бъде преценена критично единствено от гледна точка на опита. Без него имаме само хвърчаща, абстрактна борба за надмощие на идеи. Ето защо преподаването – изливането в съзнанието на детето на определена информация – преди то да има опита, необходим, за да може да я прецени критично, представлява не образование, а промиване на мозъци…

… Това, заради което си струва свободата и което я прави интересна, е възможността за осъществяване на непознатия, изненадващ потенциал на човека. Истинската цел на образованието е именно откриването и разгръщането на този потенциал. Образованието е свързано с вечния въпрос за границите на човека. С всяко новородено дете пред очите ни се появява същество, което носи автентична възможност за разкриване на човешкото естество в нова, свежа, уникална светлина – както пред самото дете, така и пред цялото човечество. Всяко ново дете е възможност за нов щрих в картината на живота… Човекът е красив. Но колкото е красив, толкова е и деликатен. Ето защо за да се разкрие, е нужно фино отношение – в противен случай красотата му умира заедно с него…

За целите на тази книга – темата за естественото учене – за мен ще бъде определящ следният критерий: жизнеутвърждаващо ли е нещо, или не? Какво съхранява и какво потиска жизнените сили на човек? Под „живот” ще разбирам не просто физическото съществуване, а непринудената, непотисната изява на енергията, инициативата, радостта, способностите (физически, емоционални, рационални), потенциала на човек. Ще търся какво е в хармония с така дефинирания живот, какво произтича естествено от него. Ще изследвам какво подкрепя живота и какво е противно на живота. Неизменна част от дефиницията за живот е движението – там, където има движение, има живот. Там, където няма живот, има стагнация и застой. Тъй че ще търся какво е това, което позволява, стимулира движението, развитието на човек, и кое е това, което го възпира?…

… На фундаменталния въпрос добро ли е детето по природа, или не, би могло да отговорим по следния начин: детето е (не е) добро, защото според тълкуванието на еди-коя си религия, според еди-коя си философия, според еди-коя си идеология, според еди-кое си изследване то се ражда с еди-какви си качества. Може обаче да отговорим и по следния начин, характеризиращ човечността и здравия разум: важно е коя от двете ни нагласи към детето ще съдейства за неговото развитие – нагласата, че то е „лошо“, или нагласата, че то е „добро“? Коя от двете нагласи ще създаде още повече престъпници и коя – още повече добри хора? Коя от двете нагласи е жизнеутвърждаваща – както за детето, така и за възрастния (защото в естествения, природния свят всичко е взаимосвързано и взаимозависимо и няма едностранни сделки)?

… Любовта приема без да укорява и без да изисква. Това не означава, че любовта изключва здравия разум (способността да разграничаваш между желателно и нежелателно поведение, навици или нагласи). Това обаче означава, че тя не използа здравия разум като причина за укори, наказания, отхвърляне или друг вид прекъсване на човешката връзка. Любовта е върховната форма на свързаност – здравият разум й служи да намира начин да строи и поддържа мостове между хората, а в най-лошия случай – просто да не ги руши. Любовта може да казва „не“, без да казва „аз те мразя“, „ти не струваш“, „няма надежда за теб“ – тя го казва с нагласата „аз вярвам в нещо добро за теб“. Приемането, което тя предлага, не е обвързано с изисквания…

… Любовта е форма на осъзнатост за ограниченията на нашето познание – доверието, което тя гласува, отива отвъд рамките на това, което разумът може да обясни или разбере. И именно тази необяснима зона, в която имаме вяра, без да имаме знание, е магията на привличането, която винаги е дърпала човечеството напред…

… Да учиш за оценки е като да правиш любов за пари. Такова учене е образование толкова, колкото платеният секс е любов. Колкото и тъжно и грубо да звучи, нашето образование учи децата да проституират с интелекта си. То ги меркантилизира – принуждава ги да продават първичната си, неподправена любов към знанието, любопитството към живота, срещу придобиване на сигурност и социален статус чрез одобрението (оценките) на хората с власт. То ги учи, че в нашето общество любовта няма смисъл…

… Когато изискваме от децата систематично да отлагат любовта и интересите си заради чужди планове и графици, ние ги учим да отлагат живота си. Напълно злоупотребявайки с идеята за това колко добродетелно е „отлагането на удовлетворението”, ние им отнемаме изцяло правото на удовлетворение. Ние ги залъгваме да продават настоящето си в името на нашите обещания за светло бъдеще. Учим ги, че да си добро дете означава да вярваш на такива обещания и да се жертваш за тях. Да жертваш чувствата, интересите, любовта, силата си – да ги жертваш, без да им се отдадеш, без да ги изпиташ, без да ги изследваш и развиеш, да жертваш това, от което се състои твоето аз, в името на едно обещавано от някого бъдеще. Учим ги, че да си добър означава да си глупак…

 

Допълнителна информация

Тегло 0.400 kg

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „“Естествено учене” – Гаяне Минасян“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Също може да ви хареса…