31.03.2012

Какво не върви в Проектозакона за детето?

Проектът за Закон за детето (ПЗД) прави опит в името на благото и правата на детето да замени родителските отговорности с всеобхватни административни предписания за личните отношения между родител и дете, като така предостави тези отговорности на държавата. Идеята обаче, че най-добрият интерес на всяко дете може да бъде реално защитен извън семейството му, пряко собствените му майка и баща, противоречи именно на този най-добър интерес. Законът на практика въвежда презумпция за виновност, предпоставяйки, че всеки родител е потенциален насилник, затова отсега нататък всяко дете трябва да бъде представлявано, а неговият най-добър интерес – защитаван от държавата, а не от неговите родители.

ПЗД обезценява незаменимите лични и семейни връзки, така необходими за развитието на детето. В името на някакви административно формулирани и подлежащи на публично инспектиране „интереси” на детето, то може да бъде отнемано от родителите му по административен път, по преценка на социалния служител. След това ще бъде настанявано „при тези, които се грижат за него най-добре”. Чрез разписването в ПЗД на единствено позволеното възпитание (наречено новаторски „подкрепа”) и задължителен вид образование и здравна грижа за детето, държавата демонстрира, че не зачита правото на родителите да взимат решенията за отглеждането, възпитанието, образованието и здравето на децата си. Вместо това същите  социални служби, под чиито грижи само в периода  2006-2010 г. са починали 531 деца, лишени от родителска  грижа, ще оценяват родителските грижи на всички нормални семейства.

Проектът е абсурден като правен документ, вътрешно противоречив, пълен с неясни определения, несъгласуван с останалите закони. Тъй като не създава правна сигурност и дава възможност за произволни интерпретации единственото, което такъв закон може и ще предизвика, е злоупотреби, корупция, трафик с деца и политически репресии. Проектът влиза в пряко противоречие с редица правни документи, приемащи правата на родителите като основен гарант за благото на детето: в чл.47(1) от Конституцията на Република България, чл 5 и 18(1) на Конвенцията за правата на детето, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – Протокол 1, чл. 2; Международният пакт за гражданските и политическите права – чл.18(4); Конвенцията срещу дискриминация в образованието – чл.5(1)„б” и др.

Накратко: законопроектът бюрократизира семейния живот в чужда полза.

Поради това настояваме твърдо:

1. Проектът за „Закон за детето” да бъде категорично отхвърлен!

2. Авторите на този обществено вреден проект да бъдат публично назовани и отстранени от работа по законодателството, което касае семейството, родителите и децата

3. Всяко законодателство, което касае семейството, родителството и децата да зачита в пълнота КООНПД и компетентността на родителите да взимат отговорни решения за отглеждането, възпитанието, образованието и здравето на своите деца.

Призоваваме всички загрижени родители да се информират, да информират близките си и да се противопоставят на приемането на този проектозакон.

Можете да се включите към фейсбук групата на НМР, или да ни пишете на адрес: nmroditeli @ gmail.com

Резюме на критични членове от ПЗД

ПЗД си поставя за цел да закриля правата на всички деца – не само децата в риск, но и вашите, които не са в риск по досегашното определение. Според формулировката в този закон „дете в риск“ е „дете, което има нужда от закрила“. За да се установи дали закрилата е необходима, социалните работници ще могат да ви инспектират как възпитавате и отглеждате детето си – както чрез посещения у дома ви, така и чрез конфиденциални разговори между тях и детето ви в училище и детската градина. В резултат те може да намерят основания да:

–  ви отнемат детето, ако преценят, че го отглеждате или възпитавате по „вреден за развитието му начин”, след което ще могат да го предадат и за насилствено осиновяване – Чл. 123 (1)

–  ви отнемат родителските права, ако използвате каквато и да е „принуда” и други методи на възпитание, които според тях накърняват достойнството на детето – Чл. 61(2)

–  ви отнемат детето, ако преценят, че го възпитавате или отглеждате в разрез с неговите „най-добри интереси” – Чл. 42(2), Чл. 43

–  ви отнемат детето, ако преценят, че не успявате да осигурите развитието му дори в „една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност.” Чл. 71(4) – Чл. 3(29)

–  ви отнемат детето незабавно (по смисъла на закона това са 24 часа) единствено по преценка на социалните служители, т.е. БЕЗ СЪД – 74, 84(2)

–  Биологичните родители ще бъдат задължени да заплащат на приемните за услугата, че им гледат децата – Чл. 156, Чл. 157 (3); на тях ще им плаща и държавата, с цел да ги превърне в „професионални родители” (Чл. 85 (3)). Така родителската грижа се превръща в професия, която ще имат право да упражняват одобрени от службите лица. На официален форум по Закона за детето, организиран от Икономическия и социален съвет през март 2012 г., Диана Вакарелска, Директор Социална политика и планиране, УНИЦЕФ, заяви: „Желанието не е да отнемаме децата, а да ги дадем на тези, които най-добре се грижат за тях – това предлага законът.” Това е узаконен трафик на деца от биологични към приемни родители и осиновители – той се счита за оправдан, защото някой е убеден, че го прави с добри намерения.

–  Социалните работници и училищните психолози ще могат да консултират детето ви, независимо от възрастта му, без ваше знание, когато то има разногласия с вас – Чл. 49 (1) и когато се прецени, че това е в негов интерес – Чл. 21(2); 25(6). Държавата ще предоставя на детето ви, и по-специално на непълнолетното дете „… достъпно, безплатно, конфиденциално и пълно консултиране по въпросите на: здравословни проблеми; болести на пристрастяването; сексуално и репродуктивно здраве; психично здраве; отношения със семейството и връстниците.” Чл. 28 (3)

–  държавата ще обучава детето ви от предучилищна възраст (4-5 г.) в сексуално и репродуктивно здраве – спокойно, тя ще го ограмоти как тези неща се правят „безопасно” (включително безопасно прекратяване на бременност) и ще го закриля срещу дискриминация заради сексуалната му ориентация – Чл. 27 (5); Чл. 29(1)

–  ако детето ви е над 16 г., държавата ще му извършва определени здравни процедури и изследвания без вашето знание – Чл. 31(3)

–  ако детето ви почувства, че нарушавате правата му, то ще може да ви докладва на социалните служби и държавата ще му съдейства да ви съди – ако е под 14 г. тя ще го представлява, а ако е навършоло 14 – то ще може да ви съди лично – Чл. 24 (1)

–  държавата ви забранява да оказвате каквато и да е принуда върху детето си и ви задължава да „взимате предвид мнението и желанието” му (каквото и да означава това в правен текст), но отговорността за вредите, които то е причинило другиму, остава именно за вас. Чл. 46(2-4)

– държавата ще защитава детето ви от вашите „форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.” Чл. 196(2)

– държавата ще съблюдава „правото” на детето ви да формира възгледите си „свободно”, като на вас определя ролята да го „подкрепяте”, (не ръководите) – Чл. 20. (1) В съчетание с Чл. 23(3), който гарантира на детето закрила от „въвличане в религиозни, синдикални и политически дейности” (сякаш са престъпни дейности), това на практика отнема до голяма степен възможността на родителите да споделят живота и убежденията си с децата си.

– държавата ще постанови само един законен метод за грижа към децата, формулиран в закона като „позитивно родителство” – Чл. 3(19)

– държавата ще се назначи за „особен представител” на детето ви, ако е налице „противоречие между интереса на детето и на единия или двамата родители” – 46(5)

– Внимание: Не трябва да се дърпате, ако социалните служители дойдат у вас да отнемат детето ви! По закон ще трябва да им сътрудничите, Чл. 156! Отнемането на дете е социална услуга (Чл. 85 (3)), която държавата ви предоставя, за да закриля детето ви от самите вас – 157 (3)

– Според Чл 155 (2) ако откажете да сътрудничите на социалните служби или ако те преценят, че има „риск” (т.е. вероятност) да пренебрегнете детето си, те ще предприемат задължителни социални услуги за защита, сред които спада и отнемане на детето ви.