Да се обеси не да се помилва, или как се отнемат деца

Публикувано на 28.09.2010 г.

  

Моето утре, моето днес – това си тиВъв всяка молитва!

Да ми шанс да стана достойна за теб

Съвсем мъничко, ей толкова…

Моето чудо – теб те има… просто те има!

Чудо е това, че те има…

И целият свят, представяш ли си?

Целият свят е в твоите детски ръчички…

Татяна Ткачова-Демидова

 

На света има милиарди хора и толкова съдби. Какво значи една от тях в общата маса?

Малкото момиченце Маша Уари, попаднало в лапите на френската държавна машина, е най-известната затворничка на ювеналната юстиция в света. Дъщеря на майка рускиня, актрисата Наталия Захарова, и французина Патрик Уари, тя стана символ на всички деца – жертви на произвола на съдебната система. Маша неоснователно е лишена от правото да общува с майка си, с руското си семейство, от възможността на говори на руски. Отнета насила от любещата си майка на тригодишна възраст, лишена от нормални човешки и семейни контакти, момичето вече 12 години скита по приюти, приемни семейства и интернати от затворен тип, като нееднократно бива подлагано на унижения, физическо и психическо насилие.

След развода бившият мъж на актрисата Наталия Захарова й обявява война. Опитите на майката да потърси помощ от право охранителните органи се обърнали против нея. В продължение на 12 години Наталия Захарова, против волята си, няма възможност да знае нищо за здравето, училищните успехи, ежедневния живот на дъщеря си, нито да взема участие във възпитанието й. През тези години има възможност само за кратки срещи с дъщеря си веднъж месечно в присъствието на надзиратели. Освен това, на 25 август 2009 г. френският съд отказва на Наталия каквото и да е общуване с Маша и оттогава, въпреки усилията на майката да открие дъщеря си, понастоящем съдбата и местоположението й не са известни нито на нея, нито на Посолството на Руската Федерация във Франция.

Особеното в случая на Маша се състои в това, че всички видни политически дейци и от двете страни са били въвлечени в тази история. Владимир Путин, Жак Ширак, Никола Саркози, Светейшият Патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил, Кардиналът на Франция, Генералният Прокурор на Париж, Министрите на външните работи на Русия и Франция, депутати от Държавната дума на Русия, депутати от Националната асамблея на Франция, дипломати, адвокати, журналисти, ръководители на обществени организации и даже Съветът на Европа по различно време са се опитвали да решат въпроса за връщането на детето на майка му, но без резултат.

Телевизионният журналист Оксана Пушкина е снимала документалния филм „Уроци по френски”. Филмът е гледан от милиони хора в различни страни по света. От екрана Наталия за пореден път се обръща към президентите на Русия и Франция с молба да й помогнат да си върне дъщерята… Безжалостният бюрократичен механизъм превръща този безпрецедентен случай в детективски сериал, който се проточва много години и не се кани да свършва. В резултат на тази толкова разрушителна, задушаваща, обсебваща „любов” на френската Темида към „правата на детето” ще имаме още един човек с откраднато детство, пречупена воля, индивидуалност и съдба.

Всеки ден ни се налага да правим избор. Повечето от тези решения влияят слабо на живота ни и рядко си блъскаме главата над тях. От друга страна, има решения, които ще се отразят на целия ни живот. Когато става дума за сериозни въпроси, жизнено важно е да се вземат мъдри решения, защото от това зависи както нашето щастие, така и щастието на другите хора. Въпросът за степента на допустимост на държавната намеса в живота на семейството и изобщо в личния живот на практика се оказва въпрос на живот и смърт.

 „Станете, влиза съдът!” – предупреждава строг глас в началото на съдебното заседание във филмите и безкрайните сериали. Съдия днес е всеки човек, който чете тези редове. Обвинението, както знаем, може да се основава на причинена вреда както с действия, така и с бездействие. Днес на подсъдимата скамейка е човешкото равнодушие. Пред очите на целия свят в продължение на дванадесет дълги години, хиляди дни и нощи, под прицела на фото- и телевизионните камери убиват детството на едно малко момиченце. Убиват детството на милиони деца в различни страни по света. Убиват детството.

Издигането на патологията в норма е нещо обичайно в съвременното общество. Негласните цели за намаляване на числеността на населението се постига последователно чрез информационно-психологическа стерилизация на хората, чрез подмяна на ценностите. Историите за живота и сапунените сериали замениха самия живот. Лъскавите списания издигнаха потребителските и аморалните отношения между хората в ранг на държавна идеология, пораждайки социално осиротяване.

Днес ювеналната юстиция, която в същността си представлява защита на правата на непълнолетните, съществува в повече от 60 страни по света. Грижата за децата вероятно е била породена от добри намерения. Но всяка здрава идея, доведена до абсурд, се превръща в своята противоположност – не случайно се казва, че пътят към ада е застлан с добри намерения.  Тайната на беззаконието се проявява в нашия свят чрез замяната на Божествения Закон с човешки измислици, чрез отстъпление от Истината. Човешкият закон става по-важен от живата Истина. Най-очевидното зло, което се поражда от използването на такъв закон, не може да се нарече зло, нито пък да се подлага на критика. От момента, в който злото изглежда като добро, това вече е свръхзло.

Главното в работата на социалния работник е сътрудничество със семейството, а не произнасянето на присъда. Но социалните работници и съдии съзнателно разрушават семейства и имат пълна, безгранична власт над съдбата на детето. Сътрудниците на социалните служби отнемат деца по анонимен сигнал от абсолютно нормални, здрави и грижовни родители, често кърмачета, за да ги предадат в детска институция, където отношението към тях е безмилостно. Както е станало известно на Наталия Захарова, дъщеря й е била пребита от социалните работници – искали са да я накарат да се откаже от майка си писмено; след това, след като не са успели, са я изолирали в неизвестно място, за да не може посолството на Русия да я открие. Руският адвокат Татяна Стукалова в писмо до Министъра на външните работи на РФ С.В. Лавров посочва огромно количество законови нарушения по делото на Маша Уари.

Френският съд по правата на детето по закон не се подчинява на НИКОГО.  В Русия няма аналог на такъв съд, той не е граждански, не е наказателен, не е арбитражен. Той се занимава само със защита на правата на децата и е абсолютно независим от всички разклонения на властта. Ефективността на съдиите по детските дела се оценява по количеството „защитени”, т.е. отнети деца. Колкото повече деца „защитаваш” от родителите по този начин, толкова по-бързо се придвижваш по служебната стълбица. „Всичко, което се отнася до защитата на децата, във френското право се нарича „професионална тайна”. „Секретността” на детските съдилища поражда беззаконие, защото е трудно да се проконтролира каквото и да било”, разказва Наталия Захарова, която през дългите години борба за дъщеря си е станала символ на родителите, въстанали против държавния произвол. „Когато в знак на протест обявих 18-дневна гладна стачка, поради която животът ми беше застрашен, руското посолство успя да ми уреди среща с генералния съдебен прокурор Ив Бот. Знаете ли какво ми каза той? „Мадам, не си мислете, че сме отнели само вашата дъщеря. Ние отнемаме децата и от родители французи. Има разпореждания отгоре, длъжни сме да ги изпълняваме.” В доклада на Навес и Катал се цитират страшни цифри. През 2007 г. е заявено, че 50 % от децата са отнети противозаконно. Според мнението на специалисти, още през 2000 г. отнетите деца са около 2 млн.

Пресата старателно отбягва темета за насилствената раздяла на деца и родители. Въпреки това сведения за този държавен произвол, за това чудовищно мракобесие, за срамното посегателство върху основите на майчинството и родителството пристигат практически всеки ден от различни страни по света. Милиони деца в Америка и Европа вече са пострадали от ювеналната юстиция, защото са лишени от родителите си. Милиони родители вече са останали без деца. Милиони унищожени човешки души и осакатени съдби – това са жертвите на ювеналния геноцид. Десетки хиляди чиновници, съдии, социолози, психолози, педагози в Америка и Европа вече са на хранилка у ювеналната юстиция и броят им постоянно се увеличава. Само във Франция за ювеналната юстиция ежегодно се отделят 5 млрд. евро, а „защитниците” на интересите на децата старателно си ги изработват. Същото нещо се случва и в други страни. Наивни са тези, които мислят, че това няма да ги засегне.

Ирина Сахута, директор на единствената в Израел обществена рускоезична организация „Семейство за всяко дете”, разказва: Нашата организация е създадена във връзка с това, че бяха разкрити печални факти: в Израел повече от 5 000 рускоезични деца са разделени с неблагополучните си родители. Ежегодно социалните служби отнемат 10-11 хиляди деца, 30% от които рускоезични. Тези деца остават в интернати от закрит тип (по същността си – детски затвори). Сред социалните работници на практика няма рускоезични, затова и с тези деца никой не се занимава. Създадохме нашата организация, за да намерим на всички тези деца приемни семейства, да им помогнем да се реабилитират психологически.”

Журналистката Марина Уманска в неотдавнашната си статия „Деца в клетки” за ситуацията в Израел цитира зашеметяващи свидетелства и факти: „… отнемането на деца в Израел често се извършва с незаконни методи.”

Особена опасност за децата, отнети от семействата им представлява практиката принудително да се изпращат на психиатър, която често върви ръка за ръка с ювеналната юстиция. В разследването си Марина Уманска привежда доказателствата на адвоката Вероника Бромберг, която спасява деца от хищните лапи на социалните служби: „Децата биват прибирани в тези центрове (за екстрена помощ – М.Г.), където им дават таблетки, въпреки че това е противозаконно. На дете не може да се дават лекарства без съдебно постановление и без да се казва нищо на родителите. Няколкото деца, които съм измъквала от такива центрове, неочаквано започваха да пълнеят, да страдат от главоболие, станаха затормозени. Всичко това са симптоми на риталина или рисперидала… Обикновено е трудно да се докаже, че на детето са давани психотропни препарати, защото кръвните показатели се променят за няколко часа… В същото време родителите много рискуват, ако откажат да дават на детето психотропни средства. Социалните служби могат да ги обвинят, че отказват да сътрудничат и да им отнемат детето.”

Според Библията семейството е връстник на човечеството. По този начин принадлежността към семейството е определена онтологически, а противоположното състояние се разглежда като аномалия: „не е добре за човека да бъде сам” (Битие 2:18). В процеса на близки взаимоотношения с майката, бащата, братята, сестрите, дядовците, бабите и другите роднини у детето от първия му ден започва да се формира структурата на неговата личност. Семейството предава и културните традиции и залага у детето модела на поведение за целия му предстоящ живот.

Най-голямата опасност за развитието на детето, особено в ранна възраст, настъпва в случаите, когато майката я няма. От майката зависи не само грижата, но и удовлетворяването на повечето от психическите му нужди – тя е основата на отношението на детето към хората, на доверието му към заобикалящия го свят, преди всичко именно майката създава „дома” на детето. Без майчината любов, без тесния контакт между майка и дете не може да се формира пълноценна личност. И докато майката предоставя на детето възможност да усети интимността на човешката любов, бащата формира у детето отношението към човешкото общество.

Ювеналните технологии са насочени против семейната институция. Човек не може да не се развълнува от това, че държавната наказателна система поставя под заплаха независимостта на семейството, правото на родителите да определят приоритетите във възпитанието и устройството на семейния живот, традиционните детско-родителски отношения, неограничената възможност за намеса на различни структури в семейните дела и ограничаването на естественото право на родителите да възпитават детето си според избраната от тях ценностна система.

„Опитът на някои страни говори за това, че прекалената намеса на чиновниците и съдиите във вътрешния семеен живот може да представлява реална заплаха за жизнения ред, заложен от Твореца в нашата природа”, казва Светейшият Патриарх на Москва и на цяла Русия Кирил по време на XIV Всемирен руски народен събор в изказване относно ювеналната юстиция. „… никой не трябва да решава вместо родителите към какво мировъзрение да се придържат децата им, нито за това какъв живот да водят… Убеден съм, че повдигнатият въпрос трябва да стане предмет на широка обществена дискусия. Родители, педагози, медици, политици, сътрудници на право охранителните органи, представители на традиционните религии трябва заедно и публично да решат какви мерки трябва да се вземат за защитата на децата и къде да минава границата на държавната намеса в семейния живот.”

Обществената загуба от държавното насилие над децата се състои преди всичко в загуба на човешки живот в резултат на убийства на деца и подрастващи или тяхното самоубийство, това е загуба на производителни членове на обществото вследствие на нарушеното им психическо и физическо здраве, ниско образователно и професионално равнище, криминално поведение. Това е загуба на родители, способни да възпитат здрави във физическо и нравствено отношение деца. Това е възпроизвеждане на жестокост в обществото, защото бившите жертви често сами стават насилници.

Трагедията на Маша Уари е не просто юридическо противопоставяне, а отражение на глобалната борба между доброто и злото, която не познава географски граници. Античовешката система се разраства бързо и заплашва всеки един от нас. Засилването на държавния контрол над семейството е лекарство, което поражда повече болести, отколкото лекува, защото съответните държавни институции, призвани да защитават правата на децата са също толкова деградирали и корумпирани, колкото и всички останали.

Крилатата фраза „да се обеси не да се помилва” става известна след мултипликационния филм „В страната на ненаучените уроци”, в който животът на главния герой зависи от това как ще постави препинателните знаци. Дойде време да поставим точката по делото на френската пленница Маша Уари. Мъдрецът е казал: „На правилно поставен въпрос няма отговор”, т.е. правилният въпрос няма отговор на езиково равнище. Библията на Истината е в сърцето на всеки човек. Вслушайте се в себе си – вие знаете отговорите на всички въпроси. Душата ви е най-добрият съветник и никой не може да ви помогне по-добре от нея. Помнете, че премествайки знак можете да промените съдбата!

„Да се обеси не да се помилва” – запетайката сложете вие…

© Милана Горенщайн

 

Превод със съкращения

Людмила Грекова (курсивът е мой)