Колкото и силна да е нуждата от промяна в българското образование, изказването на образователния министър Вълчев от университетската трибуна на 11 септември съдържа безброй препратки към миналото, но нито една към бъдещето. Заявената в изказването политика ще дърпа не само образованието, но и цялото ни общество назад. Нещо повече, тя ще провокира все повече образовани хора да напускат страната, противно на твърдението на министъра, че „образованите напускат заради необразованите.“ Какво се съдържа в изказването на министъра, ако го анализираме от гледната точка на един образован човек?

Евгеника 1: Националният генен фонд и „необразованите“

Г-н Вълчев още от началото ни информира, че „необразованите майки много по-често раждат деца със забавено интелектуално и нервно-психическото развитие, т.е. тези деца имат дори вродени предпоставки за изоставане.“ Така той заявява на всеослушание идеята, че генният фонд на нацията страда поради наличието на групи от населението с определени социални или личностни характеристики. Тази идея е позната от историята – и други са търсили външни признаци (социални или физически), определящи вродената интелигентност и извисеност на хората, загрижени за бъдещето на човечеството. За Франц Гал (XVIII- XIX в) такава характеристика е била физическата форма на тялото – формата на черепа е определяла вродената интелигентност. За Хитлер това са били етнически признаци – етническата принадлежност е определяла вродената принадлежност към висшата или нисшата раса. За министър Вълчев – образователната степен определя вродените умствени възможности на поколението. Идеология от началото на XIX в. в началото на XXI в. от устата на „образован“ министър.

Евгеника 2: „Лошите“ се размножават по-бързо от „добрите“

Министърът изгражда основната си теза върху проблема, че „необразованите родители имат много по-висок коефициент на възпроизводство.“ Тази идея също се родее с мисленето на видни радетели на евгениката като Франсис Галтон и Карл Пиърсън. Според бащата на евгениката Франсис Галтон:

В старите цивилизации се наблюдава сериозен спад в плодовитостта на по-способните класи: най-много се размножават нехайните и неамбициозните. По този начин расата постепенно се влошава, като всяко следващо поколение става все по-неподходящо за висша цивилизация. – Франсин Галтон, 1869 г., „Наследствен гений“

Ето защо, както и министърът е предузнал, така и друг радетел на евгениката – Карл Пиърсън – твърди, че за да запазим качеството на нацията, трябва да повлияем на раждаемостта:

Единственият лек, ако изобщо има такъв, е да се промени относителната плодовитост на добрия и лошия материал в общността. – Карл Пиърсън, 1903, „За наследствеността на интелектуалните и морални характеристики на човека“

Сексизъм

Министърът заявява, че „Коефициентът на възпроизводство на майките с образование по-ниско от основно е 3,5 пъти по-висок от този на останалите.“ Тук впечатление прави, че за министъра бащите като че нямат роля в това „възпроизводство“. Същото внушение се съдържа и в скандалното изказване, че „необразованите майки са най-голямата заплаха за унищожение на човечеството – не ядрен холокост, сблъсък с метеорит или климатичните промени“. Освен за фобия, този показателен изказ говори за липса на съзнателност за детето като част от семейство, за отговорността като споделена между двамата родители, за мъжете и бащите като активен носител на отговорност в това взаимодействие. Неслучайно и тук откриваме паралел с идеологическата школа на евгениката – в желанието си за постигане на арийско общество, Хитлер създава програмата Лебенсборн, в която е важен генетичният произход на децата, но не и животът им в семейство. За него ролята на бащата се е изчерпвала с вярност към фюрера и заплождане на възможно повече жени, независимо в или извън брака. За децата е било достатъчно да бъдат поети материалните разходи по тяхното отглеждане – в институции (домовете Лебенсборн) или в различни, сменящи се приемни семейства. Институцията е била достатъчен заместител на семейството – и не случайно и настоящата политика на МОН се стреми към компенсиране на обществените недъзи именно чрез засилване на ролята на институцията (училище) и заместване на ролята на семейството.

Социално инженерство

Вълчев споделя, че: „Ако се фиксираме само върху това да увеличим раждаемостта, то ние лесно бихме го постигнали като спрем да образоваме още по-големи групи деца и по този начин увеличим коефициента им на възпроизводство“ и „Казано по друг начин, ние трябва да решим коя динамика ни е по-важна – тази в броя на населението или тази в образователната му структура, тъй като очевидно двете са в отрицателна зависимост – можем да увеличим населението, ако намалим броя на образованите родители и обратно.“ Ние, българските граждани, които плащаме заплатата на този министър, биваме третирани като добитък, мек материал за моделиране в неговите ръце, а той стратегически решава кога, колко и дали да раждаме, кога, как и колко да учим. Това не звучи притеснително нито за служителите на МОН, нито дори за носителите на прогреса и знанието в лицето на Софийския университет – рисковете от подобен контрол и злоупотреба с властта над личния живот на човека им се струват оправдани, щом са в името на благородна цел. Ето същата мисъл, изказана от друг човек:

Изучавал съм с голям интерес законите на няколко американски щата във връзка с превенцията на възпроизводството на хора, чиeто потомство най-вероятно не би носило полза или дори би увредило генния фонд на нацията. Ала съществуващата вероятност от злоупотреба и грешка при прилагането на тези закони не е достатъчно доказателство за тяхната неправилност.  – Адолф Хитлер, цитиран от Ото Вагенер, 1985, „Хитлер – мемоарите на един верен приятел“

Насаждане на разделение и омраза в обществото

От университетската трибуна министър Вълчев просветлява „образованите“, че „Демографията на необразованите провокира емиграция на образованите. … образованите да искат да избягат от средата, в която преобладават необразованите.“ И: „колкото повече расте делът на хората с по-нисък образователен статус в една общност, толкова повече се повишава склонността за емиграция на останалите.“

Това твърдение внушава, че причините за проблемите в държавата, поради които хората бягат, в никакъв случай не са във властта (чийто представител е Вълчев), а в гражданите и по-точно – в определени групи от граждани, нарочени за „черни (разбирай необразовани) овце“. Тази тактика за насаждане на разделение е позната от римско време под названието „Разделяй и владей“. Подобно насъскване и насаждане на омраза е специално споменато в НК чл. 162 – само дето законодателите не са допуснали, че някой може да подбужда към омраза не само въз основа на етническа принадлежност или политически убеждения, а и на образователен ценз.

Правна неграмотност 1: непознаване на разликата между права и социални придобивки

Министър Вълчев призовава „максимален брой социални и други права да бъдат обвързани с посещението на децата на детска градина и училища и придобиването на гимназиално образование.“  Държа да информирам министъра, че държавата не дава права; човешките права принадлежат на човека по силата на това, че е човек, а не по силата на това, че е поданик. Нещо повече, в демократичната държава няма поданици – там има граждани със суверенни права – т.е. права, независещи от държавата. Поданици има там, където има обожествени царе, говорещи в множествено число за себе си (в стила на министър Вълчев, който казва, че, перифразирам, „ние трябва да решим дали хората да раждат или да бъдат образовани“).

Министърът признава, че има родители, които съзнателно избират да не изпращат децата си на детска градина или училище, защото преценяват, че тези институции не служат на детското развитие, а го застрашават. Той обаче се аргументира, че тъй като тези родители са по-малко от останалите, за които образованието просто не е ценност, той трябва да им отнеме на малцинството човешкото право и отговорност да закрилят децата си, защото: „Въпросът пред нас е: какво ни е по-важно като общество – да не ограничим правото на преценка на една малка част от родителите или да пресечем неграмотността.“ Може би министърът, въпреки че се води образован, не е достатъчно запознат с факта, че човешките права са формулирани като правен принцип именно заради малцинствата. Нещо повече – отнемането на човешки права няма как да доведе до грамотност – то само още повече увеличава неграмотността. Невежеството и  мизерията царят там, където властни управници отнемат волята на индивида под претекст, че това е в полза на общността. Именно това е формулата на управление на всички авторитарни режими още от древността.

Правна неграмотност 2 – упражняване на насилие по идеологически причини

Убеден в своята идеология, че посещаването на училищна институция е единственият начин човек да се образова, министър Вълчев приема, че това дава „морално право на държавата да използва инструменти на принуда“ (тук отново се приема, че “държавата“ е на мнението на министър Вълчев). Нещо повече, според своето изказване, че „държавата с всичките й институции, политики и инструменти, в т.ч. и на принуда, трябва да включи и задържи децата в образователната система по възможност от по-ранна възраст“, той иска неограничено да прилага насилие върху деца и родители, като произволно разшири конституционното задължение за посещаване на училище и върху предучилищната възраст. Естествено, има и други хора, според които насилието и произволното тълкуване на законите е оправдано, когато е с възвишени намерения:

Най-важното условие за успех се крие единствено в твърдото и постоянно прилагане на сила. Това постоянство обаче може да произлиза единствено и само от непоклатима духовна убеденост. Всяко насилие, което не се опира на твърда духовна основа, ще е колебливо и неуверено. – Хитлер, „Моята борба“.

Идеята, че един просветен и образован елит (в лицето на МОН) може да взема решения от името на хора с по-нисше естество в името на доброто на нацията, както и идеята, че тези решения могат и трябва да бъдат налагани от позицията на държавата, също е позната в историята:

Ако здравите човешки същества правят големи жертви за общността и дават живота си по заповед на държавата, то тогава лудият, ако можеше да се издигне психически и да вземе решение, щеше да избере да направи същата жертва. Защо тогава да не може държавата да извърши тази жертва от негово име и да му наложи това, което той самият би пожелал да направи? – д-р Робърт Серватиус, адвокат в Нюренберг на нацисткия военен престъпник Карл Бранд

… … …

Аз като принадлежаща към групата на „образованите“, която неведнъж е обмисляла възможността да напусне страната, бих желала да информирам министъра, че всеки път съм го правила подбудена от некадърността на амбициозни политици (като него), които вече десетилетия не позволяват на България да излезе от ерата на тоталитаризма и да влезе в демократичността. Никога не съм била подбудена да напусна от действията на някоя социална група. Хората напускат страната не заради своите съграждани, а заради своите властници. Още по-притеснително за мен е, че изказвания, подхранвани от типа идеологии, цитирани в текста, намират трибуна в най-големия, централен университет в България. Ръководството на университета подкрепя идеология на образователен фашизъм, който дава жълта звезда не за етнически, а за образователен ценз.

Тази България, в която аз искам да остана, е страна, в която най-после започват да се зачитат човешките права. В която човешките права не се считат за празни думи на провален либерализъм, безсилен да се справи с „лошите“, а гаранция за изява на човешкия потенциал, на човешката красота, изобретателност и предприемчивост. Страна, в която е ясно, че най-голямата сила на нацията е в нейните хора, а не в нейните институции; че институциите са направени да служат на човека, а не да посредничат като параван на амбициите на едни хора да властват над останалите и да ги моделират. Страна, в която властниците ще престанат да говорят в първо лице множествено число и ще осъзнаят ролята си на служители, назначени да гарантират равнопоставеното упражняване на човешките свободи и многообразните стремежи към щастие. Страна, в която е реабилитирана ролята на семейството като инкубатор на човечността и на родителите като безстрашни, жертвоготовни и любящи защитници на интересите на своите деца. Страна, в която вместо да търсим черната овца и това, което ни разделя, ще търсим това, което ни обединява като човешки същества. Само в такава страна ще има място за „образованите“, за които мечтае министър Вълчев – образовани не по силата на отслужени години в някоя образователна институция, а по силата на собствения си стремеж към знание, човечност и напредък.