Знаете ли какви са постановкитe на новия Закон за детето, чиято цел е да закриля правата на всички деца – не само децата в риск, но и вашите, които не са в риск по досегашното определение. Според формулировката в този закон “дете в риск” е “дете, което има нужда от закрила”. За да се установи дали закрилата е необходима:

– социалните работници ще могат да ви инспектират как възпитавате и отглеждате детето си – както чрез посещения у дома ви, така и чрез конфиденциални разговори между тях и детето ви в училище и детската градина. В резултат те може да намерят основания да:

–  ви отнемат детето, ако преценят, че го отглеждате или възпитавате по „вреден за развитието му начин”, след което ще могат да го предадат и за насилствено осиновяване – Чл. 123 (1)

–  ви отнемат родителските права, ако използвате каквато и да е принуда и други методи на възпитание, които според тях накърняват достойнството на детето – Чл. 61(2)

–  ви отнемат детето, ако преценят, че го възпитавате или отглеждате в разрез с неговите „най-добри интереси” – Чл. 42(2), Чл. 43

–  ви отнемат детето, ако преценят, че не успявате да осигурите развитието му дори в „една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност.” Чл. 71(4) – Чл. 3(29)

–  ви отнемат детето незабавно (по смисъла на закона това са 24 часа) единствено по преценка на социалните служители, т.е. БЕЗ СЪД – 84(2)

–  Биологичните родители ще бъдат задължени да заплащат на приемните за услугата, че им гледат децата – Чл. 156, Чл. 157 (3); на тях ще им плаща и държавата, с цел да ги превърне в „професионални родители” (Чл. 85 (3)). Така родителската грижа се превръща в професия, която ще имат право да упражняват одобрени от службите лица. На официален форум по Закона за детето, организиран от Икономическия и социален съвет през март 2012 г., Диана Вакарелска, Директор Социална политика и планиране, УНИЦЕФ, заяви: „Желанието не е да отнемаме децата, а да ги дадем на тези, които най-добре се грижат за тях – това предлага законът.” Това е узаконен трафик на деца от биологични към приемни родители и осиновители – той се счита за оправдан, защото някой е убеден, че го прави с добри намерения.

–  Социалните работници и училищните психолози ще могат да консултират детето ви, независимо от възрастта му, без ваше знание, когато то има разногласия с вас – Чл. 49 (1) и когато се прецени, че това е в негов интерес – Чл. 21(2); 25(6). Държавата ще предоставя на детето ви, и по-специално на непълнолетното дете „… достъпно, безплатно, конфиденциално и пълно консултиране по въпросите на: здравословни проблеми; болести на пристрастяването; сексуално и репродуктивно здраве; психично здраве; отношения със семейството и връстниците.” Чл. 28 (3)

–  държавата ще обучава детето ви от предучилищна възраст (4-5 г.) в сексуално и репродуктивно здраве – спокойно, тя ще го ограмоти как тези неща се правят „безопасно” (включително безопасно прекратяване на бременност) и ще го закриля срещу дискриминация заради сексуалната му ориентация – Чл. 27 (5); Чл. 29(1)

–  ако детето ви е над 16 г., държавата ще му извършва определени здравни процедури и изследвания без вашето знание – Чл. 31(3)

–  ако детето ви почувства, че нарушавате правата му, то ще може да ви докладва на социалните служби и държавата ще му съдейства да ви съди – ако е под 14 г. тя ще го представлява, а ако е навършоло 14 – то ще може да ви съди лично – Чл. 24 (1)

–  държавата ви забранява да оказвате каквато и да е принуда върху детето си и ви задължава да „взимате предвид мнението и желанието” му (каквото и да означава това в правен текст), но отговорността за вредите, които то е причинило другиму, остава именно за вас. Чл. 46(2-4)

– държавата ще защитава детето ви от вашите „форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.” Чл. 196(2)

– държавата ще съблюдава „правото” на детето ви да формира възгледите си „свободно”, като на вас определя ролята да го „подкрепяте”, (не ръководите) – Чл. 20. (1) В съчетание с Чл. 23(3), който гарантира на детето закрила от „въвличане в религиозни, синдикални и политически дейности” (сякаш са престъпни дейности), това на практика отнема до голяма степен възможността на родителите да споделят живота и убежденията си с децата си.

– държавата ще постанови само един законен метод за грижа към децата, формулиран в закона като „позитивно родителство” – Чл. 3(19)

– държавата ще се назначи за „особен представител” на детето ви, ако е налице „противоречие между интереса на детето и на единия или двамата родители” – 46(5)

– Внимание: Не трябва да се дърпате, ако социалните служители дойдат у вас да отнемат детето ви! По закон ще трябва да им сътрудничите, Чл. 156! Отнемането на дете е социална услуга (Чл. 85 (3)), която държавата ви предоставя, за да закриля детето ви от самите вас – 157 (3)

– Според Чл 155 (2) ако откажете да сътрудничите на социалните служби или ако те преценят, че има „риск” (т.е. вероятност) да пренебрегнете детето си, те ще предприемат задължителни социални услуги за защита, сред които спада и отнемане на детето ви.