07.01.2015
Новият проект за Закон за училищното и предучилищното образование бе представен от вносителите си като носител на редица дългоочаквани промени. Във връзка с това се изтъква, че той дава по-голяма свобода на учителите в тяхната работа, което да направи възможен по-индивидуален подход към децата; по-голям избор на родителите между различни форми на обучение и повече възможност за тяхното участие в учебния процес; разкрепостява системата за валидиране на знания; въвежда независимост на органите по инспекция на образованието от органите по управление на образованието (МОН). Според анализа на НМР, законът в този си вид няма как да способства за постигане на декларираните цели, поради следните недостатъци:
- Наличие на противоречиви разпоредби. Наред с наличието на редица разпоредби в духа на така заявените цели, съществуват и не по-малко разпоредби в противоположна посока, които директно противоречат или по друг начин обезсилват действието на първите. Противоречивите текстове в изброените области са разгледани подробно в приложенията.
- Авторитарната организация на системата се запазва. В крайна сметка всички решения в системата на образованието остават съсредоточени в изпълнителната власт в лицето на министъра на образованието, чрез държавните образователни стандарти (ДОС), 18 на брой, недвусмислено дефинирани в чл. 22 не като стандарти, а като „задължителни изисквания“ за всеки процес в образованието. Задължителността, всеобхватността и не на последно място – неизвестното съдържание на ДОС са гаранция, че декларациите за училищна автономия ще си останат само това – декларации. Учениците, родителите и учителите запазват пасивната си роля на пътник, а не на двигател на образованието; те продължават да нямат участие във вземането на решенията в образованието. Режимът на регистрация на училище продължава да е фактически разрешителен.
- Наличие на излишни разпоредби. Прави впечатление наличието на множество текстове с философски или педагогически характер, от които не произтичат правни последици и които не са предмет нито на регулация, нито на осъществяване чрез закон. Законът например „изисква създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование”; постановява задължително придържане към определен педагогически подход, наречен „позитивна дисциплина”(чл. 172); постановява, че учителите трябва да бъдат уважавани от обществеността (чл.219) и т.н. Подобни текстове нямат отношение към основната задача на един закон, както е дефинирана в ЗНА, а именно, да „урежда въз основа на Конституцията обществени отношения.”, т.е. да дефинира основните институции, участници в процеса и същността и границите на техните отговорности. Друг сериозен недостатък на закона е опитът да дефинира описателно дейности, които са разрешени, вместо само да очертае границите на това, което има основания да бъде считано за незаконно. Един пример за това е чл. 74, който изчерпателно изрежда какви допълнителни предмети „може” да се изучават в училище. Подобен подход към правото довежда до абсурдна степен ограничението на свободата на субектите да упражняват правото си на образование, иначе гарантирана от чл 23 на Конституцията.
- Увеличение на административните структури. Законът въвежда цели три нови административни органа на бюджетна издръжка – Центровете за подкрепа на личностно развитие, Национален инспекторат по образованието и Специализирани обслужващи звена. Това допълнително отклонява средства от действителните дейности по образование и ги насочва към и без това прекалено раздутото му управление. За сметка на това раздуване на администрацията, ПЗПУО закрива функциониращите от години Ресурсни центрове, за чието запазване бяха внесени 30 000 подписа в НС при предишното разглеждане на закона в 41 НС.
- Използване на финансирането на частните училища като инструмент за допълнителен административен контрол. Недискриминативното (наравно с държавните и общинските) финансиране на частните учебни заведения сама по себе си е положителна промяна. Притеснително е обвързването на финансирането с резултатите от обучението (чл. 286), при положение, че няма такова обвързване относно държавните и общински училища и при положение че се запазва държавния монопол върху формата и съдържанието на образователния процес и върху валидирането и сертифицирането (чрез ДОС).
- Допускане на разнообразие в образованието единствено под формата на административна привилегия. Чл. 37 (5) допуска определен вид общински училища да определят самостоятелно „организацията на обучението, учебните предмети, да разработват учебните планове и учебните програми“, като бъдат обявени за „иновативни“. Тази самостоятелност е безспорно нововъведение в положителна посока. Проблематични са обаче както зависимостта на статута на тези училища от решенията на изпълнителната власт, така и необяснимото изключване на частните училища от тази възможност. Самостоятелното определяне на формата и съдържанието на образованието трябва да е достъпно за всеки участник в образователния процес, а не само за определени институции, върху които ще пада, по неизвестни критерии, благоволението на текущия министър.
В заключение, новият проектозакон съдържа редица текстове в положителна посока, които обаче или не са достатъчно недвусмислено формулирани, или се обезсилват от други тестове в закона, до степен да бъдат неприложими. Фундаментална промяна в образователната система не само не се предвижда, но и има реално затвърждаване на статуквото, при което всички решения в системата се взимат, чрез ДОС, от изпълнителната власт. Като граждани и родители, активни в областта на образованието, ролята ни е да поставим под въпрос тези текстове, да търсим диалог и дискусия за тях и да продължаваме да настояваме за същностна реформа, която да приведе образователната система в съответствие с Конституцията. Това означава системата да се отвори, създавайки реални възможности за плурализъм и самоуправление при наличие на инициатива.
ПРИЛОЖЕНИЯ: