Новият проект за Закон за училищното и предучилищното образование бе представен от вносителите си като носител на редица дългоочаквани промени. Във връзка с това се изтъква, че той дава по-голяма свобода на учителите в тяхната работа, което да направи възможен по-индивидуален подход към децата; по-голям избор на родителите между различни форми на обучение и повече възможност за тяхното участие в учебния процес; разкрепостява системата за валидиране на знания; въвежда независимост на органите по инспекция на образованието от органите по управление на образованието (МОН). Според анализа на НМР, законът в този си вид няма как да способства за постигане на декларираните цели, поради следните недостатъци:

  1. Наличие на противоречиви разпоредби. Наред с наличието на редица разпоредби в духа на така заявените цели, съществуват и не по-малко разпоредби в противоположна посока, които директно противоречат или по друг начин обезсилват действието на първите. Противоречивите текстове в изброените области са разгледани подробно в приложенията.
  1. Авторитарната организация на системата се запазва. В крайна сметка всички решения в системата на образованието остават съсредоточени в изпълнителната власт в лицето на министъра на образованието, чрез държавните образователни стандарти (ДОС), 18 на брой, недвусмислено дефинирани в чл. 22 не като стандарти, а като „задължителни изисквания“ за всеки процес в образованието. Задължителността, всеобхватността и не на последно място – неизвестното съдържание на ДОС са гаранция, че декларациите за училищна автономия ще си останат само това – декларации. Учениците, родителите и учителите запазват пасивната си роля на пътник, а не на двигател на образованието; те продължават да нямат участие във вземането на решенията в образованието. Режимът на регистрация на училище продължава да е фактически разрешителен.
  1. Наличие на излишни разпоредби. Прави впечатление наличието на множество текстове с философски или педагогически характер, от които не произтичат правни последици и които не са предмет нито на регулация, нито на осъществяване чрез закон. Законът например „изисква създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование”; постановява задължително придържане към определен педагогически подход, наречен „позитивна дисциплина”(чл. 172); постановява, че учителите трябва да бъдат уважавани от обществеността (чл.219) и т.н. Подобни текстове нямат отношение към основната задача на един закон, както е дефинирана в ЗНА, а именно, да „урежда въз основа на Конституцията обществени отношения.”, т.е. да дефинира основните институции, участници в процеса и същността и границите на техните отговорности. Друг сериозен недостатък на закона е опитът да дефинира описателно дейности, които са разрешени, вместо само да очертае границите на това, което има основания да бъде считано за незаконно. Един пример за това е чл. 74, който изчерпателно изрежда какви допълнителни предмети „може” да се изучават в училище. Подобен подход към правото довежда до абсурдна степен ограничението на свободата на субектите да упражняват правото си на образование, иначе гарантирана от чл 23 на Конституцията.
  1. Увеличение на административните структури. Законът въвежда цели три нови административни органа на бюджетна издръжка – Центровете за подкрепа на личностно развитие, Национален инспекторат по образованието и Специализирани обслужващи звена. Това допълнително отклонява средства от действителните дейности по образование и ги насочва към и без това прекалено раздутото му управление. За сметка на това раздуване на администрацията, ПЗПУО закрива функциониращите от години Ресурсни центрове, за чието запазване бяха внесени 30 000 подписа в НС при предишното разглеждане на закона в 41 НС.
  1. Използване на финансирането на частните училища като инструмент за допълнителен административен контрол. Недискриминативното (наравно с държавните и общинските) финансиране на частните учебни заведения сама по себе си е положителна промяна. Притеснително е обвързването на финансирането с резултатите от обучението (чл. 286), при положение, че няма такова обвързване относно държавните и общински училища и при положение че се запазва държавния монопол върху формата и съдържанието на образователния процес и върху валидирането и сертифицирането (чрез ДОС).
  1. Допускане на разнообразие в образованието единствено под формата на административна привилегия. Чл. 37 (5) допуска определен вид общински училища да определят самостоятелно „организацията на обучението, учебните предмети, да разработват учебните планове и учебните програми“, като бъдат обявени за „иновативни“. Тази самостоятелност е безспорно нововъведение в положителна посока. Проблематични са обаче както зависимостта на статута на тези училища от решенията на изпълнителната власт, така и необяснимото изключване на частните училища от тази възможност. Самостоятелното определяне на формата и съдържанието на образованието трябва да е достъпно за всеки участник в образователния процес, а не само за определени институции, върху които ще пада, по неизвестни критерии, благоволението на текущия министър.

В заключение, новият проектозакон съдържа редица текстове в положителна посока, които обаче или не са достатъчно недвусмислено формулирани, или се обезсилват от други тестове в закона, до степен да бъдат неприложими. Фундаментална промяна в образователната система не само не се предвижда, но и има реално затвърждаване на статуквото, при което всички решения в системата се взимат, чрез ДОС, от изпълнителната власт. Като граждани и родители, активни в областта на образованието, ролята ни е да поставим под въпрос тези текстове, да търсим диалог и дискусия за тях и да продължаваме да настояваме за същностна реформа, която да приведе образователната система в съответствие с Конституцията. Това означава системата да се отвори, създавайки реални възможности за плурализъм и самоуправление при наличие на инициатива.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 1. Националният инспекторат по образованието

Приложение 2. Участието на родителите в образователната система

Приложение 3. Самостоятелната форма на обучение

Приложение 4. Частните и “иновативните” училища

Приложение 1. Националният инспекторат по образованието

В глава „Управление на качеството” проектозаконът предвижда създаване на още един орган за инспекция на образованието на бюджетна издръжка – Национален инспекторат по образованието (НИО). Настоящите РИО се превръщат в Регионални управления на образованието (Преходни и заключителни разпоредби, параграф 20), подчинени на НИО Чл.250(4). Според мотивите към закона НИО се създават с цел „независима и външна оценка на качеството на образованието, предлагано в училище”. Очаква се също така НИО да предоставя „насърчение” за поддържане и повишаване на качеството, както и „обратна връзка” дали реформите са успешни, или не. Нека да видим доколко тези цели могат да се изпълнят при разпоредбите на ПЗПУО.

Какво ще контролира НИО?

За целите на инспекцията на качеството трябва да знаем какво се разбира под качество на образованието. В проектозакона обаче това не е упоменато.

Какво би могло да се разбира под „качество” на образованието? Единственото, което бихме могли да предполагаме, е въз основа на чл. 115 (3) и чл. 73 (1), дефиниращ целта на училищната подготовка като самоцелно продължаване на училищната подготовка (преминаване от клас в клас); вероятно според вносителите на закона под качество ще се разбират оценките на тестовете, които да позволяват преминаването от клас в клас. В такъв случай проектозаконът не внася никаква промяна в разбирането за качеството на образованието; той остава много далеч от „ученика в центъра” и продължава да гравитира около „оценките в центъра”, изчерпвайки дълбокия смисъл на образованието отново с тях.

Как ще го контролира НИО?

Фактът, че не е ясно какво точно ще контролира НИО, не пречи изчерпателно и многословно да е дефинирано как той ще прави това, а именно с методите на всеобхватно централно планиране, което се извършва по ДОС за качеството, създаден от МОН. (Чл. 269). Законът декларира, че освен инспектирането, извършвано по ДОС за инспектирането, се провежда и самостоятелно оценяване – само че не е ясно кое му е самостоятелното, тъй като то се извършва по същия ДОС за качеството. В тази област няма никакво поле за декларираната с внасянето на закона автономия на училищно ниво.

Независим ли е НИО?

Доколко независим е НИО? В чл. 272(3) се казва, че директорът на НИО се назначава от министър-председателя, което би следвало да му дава независимост от МОН, чиито подчинени институции (училища и детски градини) ще инспектира. По-нататък обаче виждаме, че дейността на НИО се регламентира от министъра на образованието; той назначава служителите в НИО; и накрая дори и самият директор бива подчинен на него (чл. 272 (7)). Дори външните инспектори, за които се говори в чл. 274 (1) , трябва преди това да преминат „успешно” курс в НИО, за да бъдат допуснати от самия НИО като „външен” нему инспектор! Т.е. в цялата институция по оценяване няма нито един независим елемент. НИО нито е външен за системата на образованието, нито е независим, за да може да дава независимо външно оценяване. Всичко, до последния детайл отново е подчинено на министъра на образованието.

Как НИО може да „дава обратна връзка” и „насърчение”?

Тук е непонятна идеята как органът, упражняващ контрол и налагащ санкции, може да въздейства насърчително – контролът по дефиниция има наказателна функция. Отделен е въпросът ако системата не постига желаните цели, чия ще е отговорността – на системата или на НИО, че не я е насърчил достатъчно?

Непонятна е също идеята как органът, предоставящ определена услуга (образователна) сам си дава обратната връзка как я е предоставил. Обратната връзка по дефиниция е връзка от средата, която получава услугата – т.е. учениците и родителите. Изумителен е начинът, по който те са елиминирани от процеса по получаване на обратна връзка и МОН застава както на входа на процеса (предоставяне на образователна услуга), така и на изхода на процеса (получаване на обратна връзка от предоставената услуга.)

 

Приложение 2. Участието на родителите в образователната система

Когато един закон дефинира права и отговорности, той дефинира само тези права и отговорности, които имат отношение към дейността на регулираната от него институция. С други думи, когато става въпрос за училището, законът трябва да дефинира правата и отговорностите, които всяка от страните, участници в образователния процес, има конкретно по отношение на функционирането на училището.

Правата и задълженията на родителите според ПЗПУО

Чл 207 изрежда правата на родителите. Нито едно от правата, изброени там обаче, нямат отношение към функционирането на институцията училище. Те всички са свързани или с неотменимото им конституционно право на свобода на словото (родителите имат право да изказват мнение), или с неотменимото им  конституционно право за достъп до информация и грижа за собствените им деца. Любопитен е фактът, чл. 207 (5) им гарантира изключителното право най-малко веднъж годишно да получават информация за развитието на детето си – явно е преценено, че този минимум е достатъчен; оттам нататък училището не е задължено да предоставя подобна информация повече от един път. Нито едно от дефинираните според закона права на родителите не е свързано с взимането на решения и поемането на конкретна отговорност за работата на институцията, чиято дейност се урежда с ПЗПУО; от нито едно от тези права не произтича някаква правна последица. С други думи, от родителите нищо в училище не зависи. Макар че чл. 2(2) дефинира родителите като участници в образователния процес, те участват само в ролята на приематели на образователно третиране на техните деца – малко като освидетелствани, които имат право да бъдат уведомени как ще бъдат третирани, но не и да откажат това третиране или да предпочетат друго. Това личи и от изброените в чл. 208 задължения на родителите, по-скоро подобаващи на задължения на наемни служители на дадена компания или институция (училището).

Общественият съвет

В чл. 263(2) се казва, че Общественият съвет е инструмент за граждански контрол. Понятието граждански контрол предполага контрол, упражняван от независима от властта гражданска структура. Колко независим от властта е Общественият съвет? Той работи по условия и ред, уредени с правилник на министъра на образованието (Чл. 268). Неговият състав не се определя от гражданите, а от закона (Чл. 264 (1) ). Съставът не е чисто граждански, а включва и представители на институциите, които ще бъдат контролирани; на заседанията участва дори самият директор на училището (чл. 266(1)) – т.е. изпадаме в ситуация институционалните служители да контролират сами себе си. „Независимият” орган за граждански контрол се свиква не от друг, а отново именно от директора.(Чл. 264 (2), 266(3)). Чл 265(1) дори задължава гражданския контрол колко пъти в годината да се свиква с цел упражняване на независимия си контрол.

Дейността на обществения съвет се изчерпва с дейности, от които не произтичат правни последици – членовете му спокойно могат да упражняват неотменимото си право на свобода на словото, като „предлагат”, „участват”, „одобряват”, „съгласуват” (не е изяснено какво значи последното). Те имат и недоизяснена роля в атестирането на учителите (дават становище, но то също не е обвързано с никакви правни последици; т.е. нищо по-различно от това родителите да се съберат и да изпратят становище за директора, без да са част от обществения съвет). Какво става, когато Общественият съвет откаже да одобри някое от решенията на училищната администрация, които му е позволено да одобрява? Решението се връща на директора и се взима повторно, този път окончателно (Чл. 267 (2)).

От всичко казано дотук става ясно, че общественият съвет има по-скоро характер на група неплатени сътрудници на училището и на министерството на образованието, легитимиращи неговите решения, отколкото на ефективен механизъм за граждански контрол.

Настоятелствата

В настоящия Закон за народната просвета Настоятелствата имат по-голяма независимост, отколкото в ПЗПУО. Те изпълняват и функциите на обществения съвет, при това независимо от училищното ръководство. Директорът на училището е задължен да предостави на настоятелството и помещение за неговата дейност. В ПЗПУО обаче от дейността на настоятелството са изведени функциите на обществения съвет и ролята му е сведена единствено до допълнително финансиране на „безплатното” образование, предоставяно от държавата; до доброволческа служба по техническа поддръжка на сградния фонд. Не е ясно с каква цел се раздробяват функциите на сега съществуващите настоятелства.

 

Приложение 3. Самостоятелната форма на обучение в ПЗПУО

Кой може да практикува самостоятелната форма?

В чл. 110 (1) се казва, че самостоятелната форма може да се избере, наред с други причини, и „по желание на родителите”. Но дали наистина изборът на самостоятелна форма ще е свободен или контролиран? В  интервю пред Offnews вносителката на закона Милена Дамянова твърди, че “за да съществува самостоятелната форма, тя ще трябва да бъде одобрена от комисия, за да се прецени дали родителите имат необходимото образование и дали са създали необходимите условия. Защото ако в едно семейство няма например компютър, за какво образование изобщо ще можем да говорим?”  Ваня Кастрева от образователното министерство пък твърди, че “трябва да има строго регламентирани инструменти, които да гарантират обхвата на всички деца и качеството на образованието, което те ще придобият, както и инструментариума, с който това ще бъде мерено.” Интересно ако тези инструменти и критерии бъдат приложени към конвенционалното училищно образование, колко училища биха се класифицирали като “одобрени” да предлагат образователни услуги, още  повече като се имат предвид изключително ниските им образователни резултати (измервани по традиционния за МОН начин?) По отношение на семействата, избрали самостоятелната форма, подобен контрол отваря вратата за произвол и субективна преценка от страна на неясно коя инстанция (не е налична дефиниция пред коя инстанция трябва семейството да докаже пригодността, за която се говори в тези интервюта). Отделен е въпросът, че правото на образование, както и всяко друго човешко право, не може да бъде практикувано условно, на база на някаква одобрявана от властите квалификация за практикуването му. Не трябва да се забравя, че грижата за децата, за която говори г-жа Кастрева в цитираното интервю, както и преценката за качеството на образованието, което те получават, e отговорност на техните родители, а не на институциите. Институциите имат отговорност за децата, останали без родителска грижа.

Може ли ученик в самостоятелна форма да изучава учебно съдържание, различно от това в присъствената форма и по начин, различен от училищния?

Не, защото чл. 65 (за предучилищната) и чл. 110(4) (за училищната самостоятелна форма) регулират какво и кога трябва да се учи в самостоятелната форма чрез ДОС за учебното съдържание. Чл. 78 (1) регулира и еднаквия брой и вид учебни часове за всички, а изключенията от тази регулация, изброени в ал. (2) не съдържат самостоятелната форма. Чл. 114 (1) определя, че организацията на обучението на всички учебни форми, включително самостоятелната, се урежда според държавния стандарт за организацията на дейностите в училищното образование. Следователно какво, кога, колко и как ще се учи в самостоятелната форма е обект на регулация чрез най-малко четири ДОС (за учебното съдържание в общообразователната подготовка, за учебния план, за оценяването на резултатите от обучението и за организацията на дейностите). Въпреки, че са наречени „стандарти“, чл. 22 (1) ясно казва, че това са „задължителни изисквания за резултатите в системата … както и за условията и процесите за тяхното постигане.“, а ал. (3) до (8) определят, че ДОС се приемат с наредба на министъра на образованието и науката. Следователно избралите самостоятелна форма на обучение ще трябва – за всички аспекти на обучението – да следват задължителни изисквания, произтичащи от актове на изпълнителната власт.

Ще може ли ученикът в самостоятелна форма, въз основа на това, че е записан в системата, да ползва наред с другите ученици базата на училищата и безплатни учебници?

Не; според чл. 208 (2), родителите, записали децата си в самостоятелна форма, трябва за своя сметка да осигурят на децата „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала”. (т.е. според този член те няма да ползват базата на училищата и безплатни учебници.) С други думи децата, записани в самостоятелна форма, губят субсидията за образование, която се полага на всяко дете. Налице е принципът „парите следват училището”, а не принципът „парите следват детето.”

Как се взимат изпити при самостоятелната форма?

В чл. 96(3) и 164(4,7) законът обнадеждаващо създава възможност за взимане желаните изпити независимо от възрастта – т.е. самостоятелната форма би се изпълнила със смисъл, тъй като ученикът не е задължен да следва предварително зададения график. Продължавайки да четем обаче откриваме чл. 171, в който се казва, че ако ученикът, записан в самостоятелна форма три пъти последователно не се яви на изпити, директорът на училището го отписва от училището и уведомява социалните служби. Напълно неясно е: на какви изпити се очаква ученикът да се яви – на годишни, на срочни, или някакви други? Кой определя на какви изпити трябва да се яви ученикът, при положение, че това би трябвало да е избор на ученика, за който няма санкции според 164(4,7), а в чл. 96 (3) се заявява, че той не е необходимо да следва разпределението по учебни години и класове?

Може ли да се кандидатства в университет с валидирани знания?

Това остава под въпрос поради наличието на чл. 164 (1), където изчерпателно е изброено за какво служи валидирането на знания – там кандидатстването в университет не присъства.

Могат ли български ученици, които не са записани в българско училище, да участват в конкурси и състезания, организирани от държавата?

Това е въпрос, който касае децата, записани в чуждестранни дистанционни програми за обучение. Тяхното допускане до системата е силно под въпрос поради чл. 171(1), в който дефиницията за ученик е дете, записано в училище. Не трябва да забравяме, че именно доводът, че Божидар Маринов от Смолян не е „ученик”, бе причина да му бъде отказан достъп до участие в следващ кръг на олимпиада по информатика, въпреки че бе спечелил 10 грамоти от регионални състезания по математика и информатика и става първи в национално състезание във Велико Търново.

 

Приложение 4. Частните и “иновативните” училища

Регистрация на частните училища и детски градини

Законът допуска една голяма неяснота в регистрацията на частните училища, която според чл. 328 (3) изисква от тях предоставяне на документи и информация, определена с Държавния образователен стандарт. Тъй като такъв стандарт не съществува, от една страна остава напълно неясно какво точно ще съдържа той, а от друга – подобно решение напълно недопустимо се оставя еднолично на усмотрението на изпълнителната (МОН), а не на представителната власт.

Видове частни училища

Според чл. 328(2),т.5 видовете училища, които могат да бъдат регистрирани като частни, са според чл. 37, ал. 1 и 2 или чл. 38, ал. 2, т. 1 – а именно неспециализирани, профилирани, професионални, спортни, по културата, по изкуствата. В противоречие с тази разпоредба обаче чл. 37(3) и чл. 38(3,4) изрично постановяват, че този тип училища могат да бъдат само общински или държавни. В такъв случай какви изобщо могат да бъдат частните училища?

Назначаване на директорите на частните училища

Според чл. 336 директорите на частните училища се назначават само след одобрение от министъра на образованието, който може да изиска допълнителна информация за избрания кандидат и да откаже назначаването му. Каква автономия би могла да има една институция, още повече частна, ако нейният директор подлежи на одобрение от държавна институция?

Образователна инициатива (иновативни училища)

Чл. 37(5,6) постановява, че определени училища могат да получат одобрението на министъра на образованието и да бъдат регистрирани като „иновативни”. Това им дава статут, въз основа на който имат право самостоятелно да определят организацията на обучението, учебните предмети, да разработват учебните планове и учебните програми. Във връзка с този член възникват следните въпроси:

Първо, въз основа на какви критерии министърът разрешава или забранява определени иновации? От една страна липсата на критерии прави решението зависимо от личната преценка и отношения на министъра. От друга страна, като се има предвид, че съдник на иновациите може да е само времето и практическото им приложение, в позицията на какъв (мега-иноватор, гадател?) може да се яви министърът, за да даде ход на едни и спре други иновации? И въобще коя иновация е възникнала или се е утвърдила благодарение на чиновнически разрешителен режим?

Второ, според чл. 37(5) иновативни могат да стават само неспециализираните училища. От една страна това означава, че едно училище не може да започне дейността си като иновативно; то трябва първо да е било регистрирано като неспециализирано. Това е несъмнена административна спънка пред образователната инициатива и развитие. От друга страна, тази разпоредба изключва специализираните училища (спортните, по културата, изкуствата и духовните) – защо ги изключва? Нещо повече, чл. 37(3) изключва от тази възможност и частните училища – защо ги изключва?

Трето, според чл. 333(1) училището може да прилага, отново след разрешение от министъра и без регистрация като „иновативно” училище, „авторски учебни програми за предучилищно образование, съответно авторски учебни програми по професионална подготовка”. Защо от тази възможност са изключени другите видове и степени на образование?

Финансиране на частните училища

Законопроектът предвижда финансиране на частните училища. (Чл. 50(3)) Тази разпоредба е в съгласие с две решения на национален право-охранителен орган – Комисията за защита от дискриминация. Към настоящия момент Комисията установява, че Държавата провежда дискриминационни политики в областта на образованието, с които се нарушават Конституцията, Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието, Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията за правата на детето.

Решение на КЗД № 234 от 18.11.2008 г. – установява наличие на дискриминация при провеждане на държавната политика по отношение на учениците от частните училища и препоръчва на Министерство на образованието да предприеме действия за приемане на промени в нормативната уредба.

Решение на КЗД № 9 от 20.01.2010 г. – установява наличие на пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2 от Закона за защита от дискриминация на учениците от частните училища относно правото им да получават стипендии за отличен успех и препоръчва на Министерски съвет да измени нормативната уредба в това отношение като преустанови дискриминацията.

Чл. 286 обаче обвързва това финансиране с образователните резултати –ако след инспекция се счете, че според чл 282 (4) те са ниски, финансирането на училището се отнема. Тук възникват два въпроса: първо, защо тази разпоредба е насочена специфично към частните училища, а не например и към държавните училища, при положение, че резултатите там са доказано по-ниски, отколкото в частните училища – през 2013 г. например в столицата резултатите от външното оценяване след 7 кл. от първите 25 класирани училища 17 са частни; в първата десетка са 8.

Второ, защо изобщо съществува такава разпоредба? Конституционното задължение на държавата за недискриминативно финансиране на образованието не може да се обвързва с някакво нейно задължение за определяне на неговото съдържание и/или качество. Качеството на образованието е преценка на тези, които носят отговорността за неговия избор – а именно децата и респективно техните родители. Не може да се поставя условие с качествен характер за упражняването на основно човешко право, каквото е образованието; (все едно държавата да определя съдържанието във висшите училища – тя финансира определени специалности, но не определя съдържанието им, то се развива свободно и е продукт на дейността на академичната общност; на какво основание тя не контролира висшето, но контролира съдържанието в началното и средното образование?) По същия начин държавата не може да постави някакъв качествен показател като условие за упражняване на свободата на словото например. Упражняването на основни човешки права не е на разрешителен режим; държавата трябва да подпомага тяхното упражняване, а не да ги цензурира. Идеологическите функции на държавата отпаднаха с отпадането на чл. 1 от Конституцията; съгласно сегашната, демократична Конституция (чл 11(2)), не може определена идеология политически да се определи за държавна и да се изисква нейното изповядване. Не случайно чл. Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, както и други правни документи постановяват, че родителите избират образование за децата си съгласно своите, а не държавните „философски и педагогически убеждения.”

Интересна е разпоредбата на чл. 282 (2), според която, след като държавата отнеме субсидията на едно частно училище поради ниски резултати, може да му даде нова субсидия именно заради тези ниски резултати.

Обществени съвети

Според § 2. (1) от Допълнителните разпоредби  за частните училища, които получават държавно финансиране, остава задължението да сформират обществени съвети. Това предполага, че директорът на частното училище (същото важи и за държавното) трябва да задължи родителите (подобно на свои подчинени) да извършват дейност, която те сами не са избрали и която има изключително фиктивен характер (тъй като от обществените съвети реално нищо не зависи, вж. анализа на тази част от закона). Тази разпоредба определено утежнява, а не подпомага работата на частните училища.