07.01.2015

Новият проект за Закон за училищното и предучилищното образование бе представен от вносителите си като носител на редица дългоочаквани промени. Във връзка с това се изтъква, че той дава по-голяма свобода на учителите в тяхната работа, което да направи възможен по-индивидуален подход към децата; по-голям избор на родителите между различни форми на обучение и повече възможност за тяхното участие в учебния процес; разкрепостява системата за валидиране на знания; въвежда независимост на органите по инспекция на образованието от органите по управление на образованието (МОН). Според анализа на НМР, законът в този си вид няма как да способства за постигане на декларираните цели, поради следните недостатъци:

Наличие на противоречиви разпоредби. Наред с наличието на редица разпоредби в духа на така заявените цели, съществуват и не по-малко разпоредби в противоположна посока, които директно противоречат или по друг начин обезсилват действието на първите. Противоречивите текстове в изброените области са разгледани подробно в приложенията.
Авторитарната организация на системата се запазва. В крайна сметка всички решения в системата на образованието остават съсредоточени в изпълнителната власт в лицето на министъра на образованието, чрез държавните образователни стандарти (ДОС), 18 на брой, недвусмислено дефинирани в чл. 22 не като стандарти, а като „задължителни изисквания“ за всеки процес в образованието. Задължителността, всеобхватността и не на последно място – неизвестното съдържание на ДОС са гаранция, че декларациите за училищна автономия ще си останат само това – декларации. Учениците, родителите и учителите запазват пасивната си роля на пътник, а не на двигател на образованието; те продължават да нямат участие във вземането на решенията в образованието. Режимът на регистрация на училище продължава да е фактически разрешителен.
Наличие на излишни разпоредби. Прави впечатление наличието на множество текстове с философски или педагогически характер, от които не произтичат правни последици и които не са предмет нито на регулация, нито на осъществяване чрез закон. Законът например „изисква създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование”; постановява задължително придържане към определен педагогически подход, наречен „позитивна дисциплина”(чл. 172); постановява, че учителите трябва да бъдат уважавани от обществеността (чл.219) и т.н. Подобни текстове нямат отношение към основната задача на един закон, както е дефинирана в ЗНА, а именно, да „урежда въз основа на Конституцията обществени отношения.”, т.е. да дефинира основните институции, участници в процеса и същността и границите на техните отговорности. Друг сериозен недостатък на закона е опитът да дефинира описателно дейности, които са разрешени, вместо само да очертае границите на това, което има основания да бъде считано за незаконно. Един пример за това е чл. 74, който изчерпателно изрежда какви допълнителни предмети „може” да се изучават в училище. Подобен подход към правото довежда до абсурдна степен ограничението на свободата на субектите да упражняват правото си на образование, иначе гарантирана от чл 23 на Конституцията.
Увеличение на административните структури. Законът въвежда цели три нови административни органа на бюджетна издръжка – Центровете за подкрепа на личностно развитие, Национален инспекторат по образованието и Специализирани обслужващи звена. Това допълнително отклонява средства от действителните дейности по образование и ги насочва към и без това прекалено раздутото му управление. За сметка на това раздуване на администрацията, ПЗПУО закрива функциониращите от години Ресурсни центрове, за чието запазване бяха внесени 30 000 подписа в НС при предишното разглеждане на закона в 41 НС.
Използване на финансирането на частните училища като инструмент за допълнителен административен контрол. Недискриминативното (наравно с държавните и общинските) финансиране на частните учебни заведения сама по себе си е положителна промяна. Притеснително е обвързването на финансирането с резултатите от обучението (чл. 286), при положение, че няма такова обвързване относно държавните и общински училища и при положение че се запазва държавния монопол върху формата и съдържанието на образователния процес и върху валидирането и сертифицирането (чрез ДОС).
Допускане на разнообразие в образованието единствено под формата на административна привилегия. Чл. 37 (5) допуска определен вид общински училища да определят самостоятелно „организацията на обучението, учебните предмети, да разработват учебните планове и учебните програми“, като бъдат обявени за „иновативни“. Тази самостоятелност е безспорно нововъведение в положителна посока. Проблематични са обаче както зависимостта на статута на тези училища от решенията на изпълнителната власт, така и необяснимото изключване на частните училища от тази възможност. Самостоятелното определяне на формата и съдържанието на образованието трябва да е достъпно за всеки участник в образователния процес, а не само за определени институции, върху които ще пада, по неизвестни критерии, благоволението на текущия министър.
В заключение, новият проектозакон съдържа редица текстове в положителна посока, които обаче или не са достатъчно недвусмислено формулирани, или се обезсилват от други тестове в закона, до степен да бъдат неприложими. Фундаментална промяна в образователната система не само не се предвижда, но и има реално затвърждаване на статуквото, при което всички решения в системата се взимат, чрез ДОС, от изпълнителната власт. Като граждани и родители, активни в областта на образованието, ролята ни е да поставим под въпрос тези текстове, да търсим диалог и дискусия за тях и да продължаваме да настояваме за същностна реформа, която да приведе образователната система в съответствие с Конституцията. Това означава системата да се отвори, създавайки реални възможности за плурализъм и самоуправление при наличие на инициатива.

ПРИЛОЖЕНИЯ:

Приложение 1. Националният инспекторат по образованието
Приложение 2. Участието на родителите в образователната система
Приложение 3. Самостоятелната форма на обучение
Приложение 4. Частните и “иновативните” училища